До края на октомври пазарът може да бъде залят от зелени чушки, тъй като месецът ще бъде топъл и без слани, а късното засаждане на пипера тази година е причина реколтата да узрее по-късно. Именно затова и градините са пълни със зелен или прошарен пипер, който обаче няма как да бъде обран заради липсата на работна ръка. Това съобщи за Синор.бг изпълнителният директор на Асоциация „Български пипер” Георги Василев, обобщавайки годината за бранша.
След обещанията на министерството на земеделието да насърчи производителите на плодове и зеленчуци тази година редица стопани решиха да рискуват и отново насадиха пипер, въпреки че миналата година бяха решени да намалят площите. Да, ограничение имаше, но беше минимално - с 10-15% по малко площи с пипер спрямо 2019 г. Но добивите силно се различават от миналогодишните.
„Климатичните условия бяха благоприятни, в резултат на което тази година България ще произведем между 40 и 50 хиляди т пипер, коментира Василев. Но изрази и голямото си възмущение от статистиките на някои институти, прогнозиращи реколта от 25 хил. тона, което според него е абсолютно невярно, заблуждава обществеността и подвежда администрацията, която би трябвало да прави анализите въз основа на подобни разчети. "Затова и министърът едва ли знае каква е реколтата тази година", заключи експертът.
„Вярвайте ми, лично аз съм обиколил 80 полета, върху които се произвежда 70 на сто от пипера в България и виждам колко добри са добивите това лято”, поясни експертът. Въпросът е защо министерството не насърчи бранша в търсенето на работна ръка или за инвестиции в хладилни бази, така че богата реколта да не остане на полето, каквито са притесненията на бранша.
Градинарите са силно обезпокоени и от темпа на изкупуване на пипера от консервните заводи. „В страната работят 240 преработватели на плодове и зеленчуци, в складовете на които обаче залежават непродадени близо 40 на сто от консервите с пипер, което е невиждано в историята на този бизнес”, посочи още Василев. И поясни, че лично той 30 години се занимава с тази търговия, но подобно блокиране на пазара не е виждал.
На този фон дори помощта, която държавата даде за изкупуване на плодовете и зеленчуците от преработвателите, стои почти неусвоена, тъй като бизнесът не притежава свободни средства за изкупуване на новата реколта. „Може би червеният пипер ще намери пазар, но за зеления и меланжирания е изключено”, допълни експертът.
Дори пазарът за домашните консерви вече почти е затворен, защото хората почти са приготвили зимнината. Затова и търсенето остава слабо. А стопаните няма как да съхранят обраната продукция, защото липсват охладители, за които настояваха градинарите.
Сбъднатите черни прогнози на Василев
Ролята на държавата беше да следи плътно процеса на производство и да осигури адекватна и навременна подкрепа – примерно като помощта за бране на грозде на зелено. За малките зеленчукопроизводителите обаче подобна подкрепа изобщо не попадна в плановете на властта. Разнасяха се едни 5 милиона лева за достъпа до търговските вериги, от които с мъка бяха усвоени едва 1 млн. лв. Причините за този провал са известни не само на фермерите, но и на властта.
Дори потребителите вече не се питат защо с всяка година българските домати и пипер са на изчезване – дори в година като тази, когато вносът беше пресечен и количествата зеленчуци от Турция и Македония намаляха близо десет пъти. Може би защото политиките у нас по нищо не приличат на тези в останалите европейски държави.
Екатерина Стоилова
