Потенциалът за износ на пшеница през стопанската 2020-2021 година е добър въпреки тежките резултати от тазгодишната реколта. Този извод се налага от септемврийския месечен анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА за състоянието на реколтата. По текущи оценки на САРА прибраната пшеничена реколта това лято е 5,2 млн.т, при среден добив за страната 4,3 т/ха. Ще припомним, че окончателните данни на министерството на земеделието за прибрано хлебно зърно бяха с един милион тона по-малко, или 4,3 млн. т.
Икономистите от САРА смятат, че страната запазва експортните си възможности, като очакванията са до лятото на 2021 г. България да реализира зад граница 3,7 млн.т, като от 2015 година насам това ще бъде най-малкото изнесено количество.
Данните на министерството на земеделието
Обемите на производството на ечемик за 2020/21 г. се предвижда да възлязат на 500 хил.т, при среден добив от 4,3 т/ха. Общият износ за настоящата година се измерва да превиши 200 хил.т, което е с 16% по-малко от предходната година.
Предвижданията на САРА за царевицата са за добив от 6,85 тона на хектар и производство, достигащо 3,8 млн.тона, приблизително 3% под това от изминалата година. Износните обеми се очаква да надхвърлят 2,3 млн.т, което е с около 4% надолу на годишна база.
Производството на слънчоглед през 2020/21 г. ще бъде на равнища от 1,6 млн.т, което е с 19% по-малко, съпоставено с равнищата от последните 5 години. Износът на маслодаен слънчоглед се прогнозира на нива от 470 хил.т.
Реколтата от рапица търпи най-голям срив по предварителни данни на министерството на земеделието - до 257 хил.т. Според прогнозите на САРА спадът ще бъде до 310 хил.т. Тези количества са с 22% по-малко отколкото през последните 5 години. Износът на рапично семе за 2020/21 г. се оценява на около 270 хил.т.
Очакванията на САРА са засетите площи с 5-те основни зърнени и маслодайни култури за следващата реколта да бъдат около 2,65 млн.ха, или 26,5 милиона декара, което малко нивата от миналата година.
По-голяма част от това намаление ще бъде за сметка на есенниците.
Независимо от добрите световни перспективи на производството на зърнени култури цените вървят нагоре и са почти с 20% по-високи от миналата година, се посочва в анализа на САРА. Причината е, че разходите на производителите растат, а щатският долар е загубил за година около 8% от стойността си към еврото.
Русия и Украйна се опитват да не са източник на евтини зърнени и маслодайни суровини, разбирайки тяхната ценообразуваща роля на пазарите. Неяснотите около последната реколта, международната търговия в условията на КОВИД19 и преходните наличности също допринасят за ценовото покачване от последните месеци.
FOB цените от Украйна към края на септември са при хлебната пшеница - 230 US$/т, ечемика – 197 щ.д./т, фуражната пшеница - 225 щ.д./т. При царевицата FOB цената е 196 щ.д./т.
Американската агенция USDA коригира надолу прогнозата и за световния добив при пролетници – царевица (1,16 млрд.т. от 1,17 млрд.т месец по-рано) и слънчоглед (54 млн.т от 56 млн.т.), но увеличава оценките си за пшеницата до 770 млн.т, което все още не се усеща на пазарите.
