През тази година земеделските стопани щели получат най-много плащания – 1,7 милиарда лева. И това е съобщено от министъра на земеделието пред журналисти в Кнежа. Проблемът е, че досега няма нито един адекватен икономически анализ за щетите, които ще понесе целият бранш заради сушата, влажната пролет и най-страшното – затворения пазар, който агонизира и това личи от поскъпването на всички хранителни стоки за последните два месеца.
Танева отново е обяснила как държавата извоювала от Еврокомисията мярка Covid-19, с прехвърлянето на неусвоените пари от селската програма.
Добрата новина е, че всички стопани със 100% пропаднали площи, ще бъдат обезщетени още от есента.
Министърът е признала, че заради сушата това е най-тежката година за земеделския сектор. „В няколко области, предимно в Източна България, сушата предизвика невиждани поражения и в момента добивите са на рекордно ниски нива. Имаме близо 1 млн. пропаднали декара под 100% при зърнено-житните култури“, каза още Десислава Танева.
За гарантиране на сеитбата за следващата година фонд „Земеделие“ е открил прием по мярката за кредитиране за сеитбата, при по-широки параметри, като общ бюджет и като максимален таван, и като ставка на декар. Фондът кредитира за торове и семена за есенната сеитба до 25 лв./дка.
Според Танева добивът на пшеница тази година е между 4,6 млн. и 4,7 млн. тона по оперативни данни. За вътрешно потребление, фуражи и семена ще са необходими 1,5 млн. тона. Това означава, че възможността за износ е за над 3 млн. тона.
Предварителните прогнози за общите добиви при пролетните култури са близо 1,5 млн. за слънчогледа и над 2,5 млн. тона при царевицата.
В Института по царевицата в Кнежа министър Танева се е срещала със земеделски производители от общината и други населени места в област Плевен. Информирани са за индикативния график за директни плащания 2020, както и за държавните помощи.
В ход са приемите по de minimis за животновъди и пчелари. Предвиденият бюджет по помощта de minimis за фермери, отглеждащи крави, юници, биволи, овце-майки и кози-майки, е 25 660 000 лв. Броят на потенциалните бенефициенти е над 21 хил. По de minimis за пчеларите е определен финансов ресурс в размер на близо 5 млн. лв., като потенциалните бенефициенти са над 6 хил. Ставката за подпомагане е 7 лв. на пчелно семейство.
Министър Танева съобщи, че предстои да бъде открит и приемът по de minimis за плодове и зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза, както за пропаднали площи (плодове и зеленчуци) под 100%. Бюджетът по помощта е над 19 млн. лв.
По време на срещите земеделският министър е уточнила, че от 19 август стартира и приемът по извънредната мярка Covid-19. Подмярка COVID 1 е с бюджет 93,5 млн. лева и обхваща чувствителните сектори - „Плодове и зеленчуци", „Маслодайна роза" „Винени лозя", „Декоративни растения", „Животновъдство" (говеда, биволи, овце и кози) и „Пчеларство". Подмярка COVID 2 е с бюджет 5,5 млн. лева и обхваща всички останали направления в областта на растениевъдството и "Животновъдство" (свине и птици). Всички кандидати следва да имат регистрация по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Танева е призовала земеделските стопани да бъдат активни в програмирането на новия програмен период, подчертавайки, че тогава няма да се прилага критерият “селски район” за земеделските стопани, кандидати за подкрепа по инвестиционните мерки на ПРСР. „Това е най-значителната промяна и е по искане на бранша. По този начин ще бъде осигурена равнопоставеност“, допълни Танева.
По-късно Десислава Танева се срещна и с близо 50 земеделски стопани в община Долни Дъбник, Област Плевен.
