Скрейпи по овцете и козите

07-03-2006 г. Понякога, обикновено зимно време, единични възрастни овце се застояват безцелно в кошарата със стиска сено в устата, чешат се и ходят, олюлявайки се. След седмица-две те се парализират постепенно, лежат и умират. Това е болестта скрейпи, за която са се водили дебати още през 1775 г. в английския парламент. Тя привлече вниманието на световната наука от едно столетие насам поради необикновената си етиология. Поради факта, че от скрейпи боледуват предимно овце от определени породи (Суфолк, Линколн и пр.), много изследователи смятаха, че се касае за генетично заболяване. Други допускаха, че е някаква хронична токсикоза. Но през 1936 г. френски изследователи успеха да възпроизведат чрез изкуствено заразяване болестта на овце и кози. Чрез биопроби причинителят на скрейпи бе адаптиран на мишки и хамстери и оттогава започна интензивно проучване на неговата природа. Самото заболяване има много дълъг инкубационен период - от 2 до 4 години. Пряко, контактно заразяване не се наблюдава. Изглежда то се пренася чрез изяждане на плацентите през време на агненето. Клиничните симптоми се развиват бавно в три насоки: хиперчувствителност, която се проявява най-често в сърбеж по различни части на тялото и води често до опадане на вълната. Постепенно губене на ориентация и рефлекси - овцата изостава и се дели от стадото, не намира кошарата си и пр. Освен това бавно се развива неправилна походка, която преминава в парези на крайниците и накрая до истински парализи, поради което овцата лежи. Често тези овце умират от странични инфекции. Козите заболяват по-рядко от скрейпи, а клиничните признаци, които показват, са аналогични на тези при овцете. Патологоанатомичните данни в умрелите овце не са характерни. При хистологичните изследвания на мозъка обаче се наблюдава характерна вакуолизираща дегенерация на засегнатите неврони и на част от глиевите клетки. Инфектираната тъкан прилича на гъба и затова измененията се наричат спонгиформна (гъбовидна) енцефалопатия. Интензивните молекулярно биологични изследвания установиха, че причинителят на скрейпи има необикновена природа. Той представлява гликопротеин с около 250 аминокиселинни остатъци без нуклеинови киселини. Той е протеазо- и терморезистентен и е устойчив на повечето дезинфектанти - формалин, фенол и др. Приема се от заразения организъм като свой и затова не предизвиква имунен отговор. Той пренадлежи към групата на ТРАНСМИСИВНИТЕ СПОНГИФОРМНИ ЕНЦЕФАЛОПАТИИ, чиито причинители са наречени от американеца Прузинер ПРИОНИ. Една от хипотезите за произхода на причинителя на лудата крава е, че той произхожда от скрейпи. Няма сигурни данни, че прионът на скрейпи заразява хора и причинява болестта на Кройцфелд-Якоб. Във връзка с мерките срещу лудата крава се въведе възбрана за консумацията и на овчи мозъци от възрастни овце и кози. Борбата срещу скрейпи се води чрез отделяне и унищожаване на всички току-що заболели овце и използване на резистентни срщу болестта породи (Плевенската черноглава овца и др.). Необходимо е и бързото унищожаване на всички плаценти по време на агненето. Трябва да се има предвид обаче, че в единични случаи болестта се проявява спонтанно. От в. Фермер