След като днес премиер министрите на 27-те държави членки на Европейския съюз приеха многогодишната финансова рамка за следващия програмен период, министър председателят Бойко Борисов обяви, че за България няма да има намаление на средствата по Общата селскостопанска политика. А това е изключително добра новина, която може би се дължи и на протестите на младите хора, чието основно искане е да останат в България. И това тяхно искане се подкрепя от посланиците на почти всички големи държави.
Но да се върнем към бюджета за българските фермери, включен в Националната програма за развитие България до 2030 години, с който ви запознахме в първата част, публикувана на 20 юли т.г.
В първата част ви запознахме с планираните средства, които ще се отпуснат по линия на директните плащания и за приоритетните малки и средни стопанства, а във втората ще ви информираме за планираните бюджети, необходими за повишаването на конкурентоспособността на родните производители. Ще се наблегне и на помощта, която ще бъде отпусната за опазването на околната среда и ролята на селското стопанство в тази посока.
По отношение на конкурентоспособността средствата ще се насочат за по-високата ефективност на производството, за ускореното навлизане на иновациите, за нарастването на производителността, а също за подобряването на маркетинга и пазарната организация на предлагането и достъп до нови пазари.
Големият проблем на родното земеделие до този момент е ниското ниво на производителността на труда в селското стопанство. Според данни на Евростат през 2017 г. производителността на един български фермер годишно е била 14 979 лв./ГРЕ, докато в ЕС годишно фермерите изработват продукция за 37 446 лв. Затова и в националната програма е записано, че към 2030 г. целта е производителността на българския фермер да достигне поне 19 500 лв.
Ето и областите на действие, които ще бъдат подпомагани със средства от европейските фондове и от националния бюджет.
На първо място се поставят модернизацията, иновациите и цифровите технологии в земеделските стопанства, където до 2030 г. ще бъдат насочени 940 милиона лева.
Като подцел тук влизат още удвояването на производителността и доходите от селското стопанство на малките производители на храни, семейните фермери, животновъдите и рибарите, включително чрез сигурен и равен достъп до земя, други производствени ресурси и вложения, знания, финансови услуги, пазари и възможности за добавяне на стойност и нестопанска заетост“.
Втората цел е свръзана с подобряването на пазарните позиции на земеделските производители, където ще бъдат насочени 260 млн. лева. Предвиждат се мерки за насърчаване сдружаването на земеделските производители, стимулиране на вертикалната интеграция между производителите и преработвателите на земеделски продукти, скъсяване на веригите на доставка на храни.
Около 30 милиона лева ще бъдат отпуснати за Области на въздействие квалификация и знания на земеделските производители. За посрещане на тези потребности ще се стимулира трансферът на знания и осигуряването на информация, касаещи научните изследвания и иновации в областта на селското стопанство, в това число в аспекта на биоикономиката. Ще се предоставят консултантски услуги, насочени към подобряване на икономическите, екологичните и социални аспекти на земеделската дейност.
Ето и бюджетът, насочен за зелените практики, така че да се засили ролята на селското стопанство за опазването на околната среда. През 2017 година по данни на Евростат площите под зелени практики в България са съставлявали 72,6% от използваната земеделска площ (ИЗП). През същата година този процент в ЕС е бил 78,1. Целта на администрацията е до 2030 г. страната ни да достигне тези 78,1 процента.
Затова и по отношение на агроекологичните ангажименти администрацията е заложила бюджет от 2,6 млрд. лв., който да се усвои до 2030 г. За биологичното производство предвиденият ресурс е в размер на 170 млн. лв.
По отношение на поливното земеделие също има отделен бюджет – за 231 милиона лева, които се очаква да подобрят и развият системите за напояване и отводняване на земеделските земи във връзка с адаптирането на земеделието към климатичните промени. Ще се стимулират инвестиции, свързани с напояване и с внедряване на водоспестяващи технологии в земеделските стопанства.
За управлението на горското стопанство и поддържането на баланс между екологичните, социалните и икономическите функции на горите бюджетът е в размер на 35 милиона лева. Те се ще отпускат за мерки, осигуряващи устойчивост при възобновяването, създаването на нови гори и увеличаването на горските ресурси. Ще се насърчават интелигентните горскостопански практики за управление на горите, за поддържане на функционално разнообразие в производството на биомаса, оценка и предоставяне на други екосистемни услуги. Ще се подкрепят инвестициите в превантивни и поддържащи дейности, насочени към опазване на горите от пожари, предотвратяване на щети от природни бедствия и катастрофични събития, както и за възстановяване на пострадали гори.
Ето и бюджетът, свързан с бизнеса в областта на рибарството и аквакултурите. Около 42 млн. лева ще се отпускат за мерки, свързани с предоставяне на подкрепа за първо придобиване на риболовен кораб или на частично право на собственост върху него, както и за окончателно преустановяване на риболовни дейности. Ще се осъществяват дейности по събиране и обработване на данни за управление на рибарството и аквакултурите и за научни цели, с оглед по-добро и ефективно управление в сектора. Ще се прилагат интервенции и мерки, допринасящи за опазване и възстановяване на рибните ресурси и на водните екосистеми.
За повишаването на конкурентоспособността на отрасъла на рибарството и аквакултурите се планират 77 милиона лева, които да се преразпределят по мерки за подкрепа на устойчивото развитие на аквакултурите, за стимулиране на по-високото качество и добавена стойност на продуктите от риболов и аквакултури, както и на инвестициите в преработката на тези продукти.
Така наречената „Синя икономика и рибарски общности” ще оперира с бюджет от 52 млн. лв. Мерките тук ще бъдат за укрепване и развитие на общностите в крайбрежните и вътрешните райони, занимаващи се с рибарство и аквакултури, ще се подпомагат действия, изпълнявани чрез водено от общностите местно развитие. Местните общности, упражняващи дейности в областта на рибарството или аквакултурите, ще бъдат насърчавани да използват по-пълноценно своите възможности, превръщайки ги в основа за развитието на екологичните, културните, социалните и човешките ресурси.
Припомняме, че целият бюджет по ОСП за следващия програмен период ще бъде отпуснат от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейски, фонд за гарантиране на земеделието, националния бюджет и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури.
