Причинител на пръстеновидното гниене по картофите е пръчковидната аеробна бактерия Clavibacter michiganensis ssp. sepedonicus. Тя е разпространена в Европа, Азия и Америка. За България бактерията е карантинна и е включена в Наредба №1 за фитосанитарен контрол. В резултат на силно развитие и разпространение на болестта през 1970 г. реколтата от картофи в Северна Америка е претърпяла 50 процента загуби. Единствен гостоприемник на бактерията е картофът, макар че някои представители на семейство Solanaceae (домати, патладжан и др.) също могат да се заразят, но по-трудно, което е установено при лабораторни опити.
Предаването на болестта става най-често при допир на здрави с болни картофени клубени. Особено чувствителни са младите клубени, както и тези с повредена кора. Заразяване става и при разрязване на клубени за засаждане, като от един болен клубен чрез ножа могат да се заразят около 20 здрави. Телените червеи и другите почвообитаващи насекоми също пренасят заразата. Освен в клубените бактерията остава жизнена в продължение на 18 месеца при 0 градуса в ютените торби и в продължение на 63 месеца в заразени стебла. Почвата, съдържаща неугнили растителни остатъци, и оборският тор също са източник на зараза. Първите признаци на болни растения се появяват още на полето, но тъй като болестта протича бавно, те се наблюдават по-ясно след прецъфтяване на картофите. Най-напред се нападат долните листа, които загубват тургура си и се завиват нагоре, като от сиво-зелен придобиват жълт цвят и накрая некротират. Бактерията поразява проводящите съдове на растенията както по надземната част, така и на подземните органи, от които при разпукване или разрязване изтича мазен ексудат. По този начин се преустановява сокодвижението и растенията са угнетени, а по-късно завяхват и изсъхват. Повредените клубени не винаги могат да се познаят външно, но при разрязване се наблюдава поражение на проводящия пръстен, който отначало е кремав, по-късно пожълтява или добива кафеникав цвят. Болните клубени са негодни за посадъчен материал.
Борбата с пръстеновидното гниене по картофите включва комплекс от мерки, целящи недопускане на развитието и разпространението на бактерията на територията на страната ни чрез стриктно спазване на фитосанитарните мерки за външнокарантинни неприятели. При производството на картофи в България трябва да се спазват всички изисквания на добрата земеделска практика, която включва: засаждане само на здрави клубени; спазване на сеитбооборота; прилагане на агротехнически мерки, осигуряващи най-добро развитие на растенията; торене на картофите с торове съдържащи оптимално количество калий и др.
За борба срещу пръстеновидното гниене по картофите от Централната лаборатория по карантина на растенията към НСРЗ дават следните указания към всички картофопроизводители: използвайте посевен материал, придружен с фитосанитарен паспорт - гаранция за здрав посев и семена; внимателно преглеждайте посевите по време на вегетация; при съмнение за наличие на болестта незабавно съобщете в съответната СРЗ; при установена зараза спазвайте указанията на фитосанитарния инспектор за основните мерки за борба.
