Съвсем скоро фонд „Земеделие” ще отвори дългоочаквания прием по подмярка 16,4 за „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“ (така наречените къси вериги на доставки), където за създаване и функциониране на фермерските пазари по селската програма (ПРСР) ще бъдат отпуснати 15,6 млн. лв.
Ще припомним, че от 2010 година досега Фондация „Биоселена” и Slow Food в коалиция с други неправителствени организации работят активно за подпомагането на малките семейни ферми в планинските и полупланински региони. Под наименованието „Чиста храна – честен поминък” те успяха да спечелят финансиране по българо-швейцарската програма, където регистрацията на малките ферми по наредба 26 за директна продажба от стопанствата до днес създаде цели 3 хиляди регистрирани производители.
Тяхно дело са и първите фермерски пазари в София и останалите големи български градове, благодарение на които днес потребитебите имат достъп до чиста и вкусна фермерска храна. За популяризацията на тези пазари обаче коалицията се нуждае от допълнително финансиране, коети би могло да се получи единствено с участието по европейски програми, посочи председателят на фондацията Стоилко Апостолов на семинар за късите вериги, организиран от „Икономедия”. Тази компания е и един от последните партньори на „Чиста храна – честен поминък”, финансирала фермерските пазарите на „Биоселена”, с европейски проект, спечелен при огромна конкуренция, защото се кандидатства директно в Брюксел.
Но да се върнем към българските насоки за кандидатстване по подмярка 16,4, по които фермерите имаха право да представят своите мнения до 1 юни тази година. От опита си при досегашната организация на фермерски пазари експертът от „Биоселена” смята, че решението при този прием да няма авансово плащане за тези проекти е неработещо. „За разлика от инвестиционните проекти, където един трактор или комбайн започва да се изплаща веднага с купуването му, при фермерските пазари проектът започва да се изплаща едва след една година”, посочи Стоилко Апостолов. Защото първоначалните разходи с организацията и утвърждаването на пазарите изисква време, така че потребителите да свикнат с постоянното присъствие на фермерските пазари в определен ден от седмицата.
Точно затова тези така наречени „меки мерки” в европейските програми за финансиране (като мярката за късите вериги на доставки) винаги са придружени с авасови плащания. По европейската програма „Хоризонт 2020” задължително 40% от средствата се превеждат предварително, същото е и по програма „Еразмус”, посочи още Апостолов.
Българските насоки за кандидатстване
Другият голям проблем в насоките за кандидатстване е този, че неправителствените организации като „Биоселена” ще изпаднат от кандидатстването с проекти за фермерски пазари. И това се дължи на факта, че според насоките на земеделското министерство по тази подмярка ще участват само търговски дружества, чиито членове могат са бъдат само фермери и преработвателни предприятия. „Ние дори не можем да основем такова търговско дружество, ако искаме да включим в него всичките 38 фермери, с които работим досега като неправителствена организация”, обясни още Стоилко Апостолов.
Така първата неправителствена организация, която досега получаваше успешно финансиране от Швейцария и Норвегия за прилагане на техните фермерски практики, се оказа неприемлива за българската администрация. Въпреки че е минала през стриктния контрол на европейците и знае как да наблюдава фермерите и храните, които се излагат на тези пазари.
Тяхната практика в контрола се усъвършенства. И днес всички участници в техните фермерски пазари знаят, че точно организаторите гарантират висок контрол, който пречи на тези пазари да се появяват измамници, които не продават собствена продукция.
Остава да видим дали администрацията ще остави насоките във вида, срещу който браншът има сериозни забележки. Защото, ако огромна част от парите по ПРСР досега не се усвоят по правилата, то основната причина за това е изфабрикувана нормативна уредба, която винаги се крие зад фразата „такива са европейските изисквания”. Само че фермерите вече са се убедили от практиката, че европейските изисквания не са точно такива.
Екатерина Стоилова
