На 4 юни Европейската комисия оповести интересни данни за външната търговия на селскостопански стоки на Евросъюза към февруари тази година. Въпреки проблемите с пандемията Covid-19 в Китай, тарифите на САЩ и излизането на Великобритания от ЕС износът на храни от ЕС за февруари 2020 г. е отбелязъл ръст от 4,6% в сравнение с февруари 2019 г. По данни на Евростат месечната стойност на този експорт е надхвърлил 15,1 милиарда евро, а вносът е достигнал 9,8 милиарда евро, като ръстът е 0,7% спрямо февруари 2019 г., съобщиха от пресцентъра на ЕК.
Избухването на COVID-19 през втория месец от годината не се е отразил на европейския експорт за Китай, тъй като месечните стойности са нараснали с 291 милиона евро в сравнение с февруари 2019 г.
Ръстът в голяма степен се обуславя от износа на свинско месо, детска храна, месо от субпродукти и пшеница и груби зърна. Увеличения са регистрирани също в експорта за Алжир (с 110 милиона евро), Саудитска Арабия (84 милиона евро) и Япония (увеличение с 69 милиона евро).
През първия месец на преходния период Brexit стойността на износа на ЕС за Обединеното кралство е спаднала с 364 милиона евро, въпреки че Великобритания остава при условията на единен пазар. Стойността на вноса от Обединеното кралство намалява с 113 милиона евро, като спад е регистриран и за Аржентина (с 62 милиона евро) и САЩ (с 55 милиона евро).
В САЩ тарифите за продукти от ЕС като вино, сирене и зехтин са допринесли за намаляване на стойностите за износ на селскостопански храни с 66 милиона евро. Спадове са регистрирани и за Хонконг (с 48 милиона евро) и Ливан (надолу с 36 милиона евро).
Добрата новина за февруари е, че има значително увеличение в износа свинско месо (с 278 милиона евро ръст) и на пшеница (с 228 милиона евро) и на груби зърна (скок от 145 милиона евро).
Повечето селскостопански хранителни продукти в ЕС обаче са претърпели спад в стойностите на месечния си износ в сравнение с февруари 2019 г. Най-забележимите сапдове са при виното (намаление с 142 милиона евро), суровите кожи и кожи (намаление с 34 милиона евро), спиртните напитки и ликьори (надолу 32 милиона евро), памука (спад от 31 милиона евро) и захарното цвекло и тръстика (намаление с 31 милиона евро).
Малък брой продукти отбелязаха повишение на стойностите на месечния им внос, включително растителни масла (скок с 138 милиона евро), пресни и сушени тропически плодове (с 98 милиона евро) и маслодайни семена (различни от соята) (увеличение на 69 милиона евро). Сред продуктите, чиито стойности на вноса са спаднали, най-голямо намаление е регистрирано при маслените питки (намаление с 219 милиона евро), грубите зърна (намаление със 107 милиона евро) и пшеницата (спад с 83 милиона евро).
Ако се сравнят данните от октомври 2019 година обаче, ще се види, че експортът на храни от ЕС отбелязва сериозен спад. През октомври миналата година експортът е достигнал 18 млрд. евро, докато през февруари т.г. е паднал на 15,1 млрд. лв. Намаление се отчита и при вноса на храни. През октомври миналата година той е достигнал 11 млрд. евро, при 9,8 млрд. евро пет месеца по-късно.
