На 20 май се отбелязва Световният ден на пчелата и по този повод учени от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров” дават практични съвети за опазване на биоразнообразието в страната, съобщиха от Селскостопанска академия. Синор.бг представя проучване на проф. д-р О. Караджова и доц. д-р Ж. Илиева, насочено към фермерите, което би било изключително полезно при опазването на природата и пчелите.
Ще припомним, че медоносните пчели не са единствените опрашители, а в света съществуват около 20 000 вида пчели, повечето от които са така наречените „самотни“ пчели. Други 250 вида са „земните“ пчели и 9 вида са медоносните.
Типичното за земните пчели е те са изключително активни при ниски температури, дъжд и силен вятър - често срещани метереологични условия, през периода на масовия цъфтеж на овощните дървета. Често те са единствените активни опрашители при лошо време. Другото им предимство е, че са изключително ефективни и много бързи работници, като опрашват до четири пъти повече цветове от медоносните пчели и събират два пъти повече полен от цвят. Примерно при опрашването на цветовете на ягодата медоносните пчели трябва да направят 15 обиколки, докато земните пчели се нуждаят само от 5 . Когато опрашват цветовете, те ги разклащат енергично, което увеличава ефективността на опрашването. Незаменими са за определени растения (като домати и боровинки).
Самотните пчели живеят в колонии, нямат царица, не произвеждат восък и мед, и не правят пити. Гнездата при различните видове са изградени от различни материали. Но са ефективни опрашители, защото една пчела от вида Osmia bicornis извършва работа, колкото 120 работнички на медоносната пчела! Много видове самотни пчели транспортират цветния прашец по коремчето си, затова контактът им с цвета е много по-добър от този на пчелите, които пренасят цветния прашец на задните си крака. Тъй като не полепва, повечето прашец пада върху цвета, което допълнително повишава ефективността на опрашването. Самотните пчели не са агресивни и не жилят!
За разлика от другите две групи медоносните пчели са по-многобройни през пролетта, тъй като оцеляват по-лесно през зимата. Сравнително по-лесни са за отглеждане и за получаване на мед, и пчелни продукти, но основният им недостатък като опрашители е чувствителността им към неблагоприятни условия. Не опрашват някои растения и имат ясно изразени предпочитания към медоносни растения и към формата на цвета.
През 2019 г. в България има над 783 000 кошера, принадлежащи на близо 18 000 регистрирани пчелари. ЕС независимо, че е на второ място по производство на мед в света, задоволява само 60% от нуждите си.
Основната опасност за медоносните пчели са гладуването и неправилното хранене, болестите, причинени от патогени- вируси, бактерии, протозои, гъби , появата на неприятели по пчелите (вкл. инвазивни), загубата на местообитания в резултат на интензификацията на земеделието – големи блокове монокултурно отглеждани растения, генномодифицирани растения, промени в околната среда, климатични промени, по-интензивното използване на пестициди и появата на инвазивни вредители по растенията.
Днес съществуват значителни разлики между средата на еволюционната адаптация, която оформя биологията на дивите пчелни колонии и настоящите обстоятелства на отглежданите пчелни семейства. В Северна Америка например след 2005 г. има огромни загуби на пчелни семейства, като броят на изчезналите пчелни семейства е по-голям, отколкото за изминалите 50 години. През последните 10 до 15 години, пчеларите докладват за необичайно отслабване на пчелните семейства и загуби в страни от ЕС (Франция, Белгия, Швейцария, Германия, Великобритания, Холандия, Италия и Испания).
Какви са негативните последици от влиянието на препаратите за растителна защита върху пчелите
Пестицидите са токсични спрямо ларвите на пчелите. Появява се и сублетален ефект като нарушаване на пространствената им ориентация, загуба на “памет” и способност за “учене ”, отслабва грижата за пилото, негативен ефект върху развитието на хипофарингеалните жлези, възпроизводството, продължителността на живот, функционалността на имунната система, социалните взаимоотношения и способността за презимуване.
Изследване за влиянието на пестицидите върху пчелите е направено в Германия, Великобритания и Холандия, което показва, че най-голям мор е установен при пръскането с инсектициди – 49 на сто от измиранията и с фунгициди – над 39 на сто.
Като цяло инцидентите с пчели, свързани с ПРЗ намаляват, но при 70% във Великобритания и 41% в Германия причините за проблемите остават неизвестни. Най–голям брой инциденти са регистрирани със сяра (1488), която се използва като фунгицид и като ветринарен продукт, а кумафос като вароацид.
Влияние на пестицидите- решения в рамките на ЕС
С цел да се намали риска от излагане с пестициди - включване на общ хармонизиран елемент, показващ риска на пестицидите за медоносните пчели (респ. останалите социални пчели) се въвежда терминът SPe8 (1107/2009/EC). Той означава следното “Опасно за пчелите./За да предпазите пчелите и другите насекоми опрашители не прилагайте при цъфтеж на културата /Не използвайте на места, където пчелите имат активна паша / Преместете или затворете кошерите по време на приложение и за ... (дава се опр. период) след приложението / Не прилагай, когато в дадена култура има цъфтящи плевели / Премахни плевелите преди цъфтежа им / Не прилагай преди ... (дава се опр. период)”
В България фразата SPe8 присъства при следните групи регистрирани препарати за растителна защита: инсектициди: 73 бр. (от общо 165); фунгициди: 4 бр (от общо 358 ) ; хербициди: 1 бр. (от общо 466).
За да бъдат опазени пчелите, законодателството на ЕС прилага следната устойчива употреба на пестицидите. С Регламент (ЕО) № 1107/2009 се въвежда понятието „продукти за растителна защита с нисък риск“.
До септември 2019 г. са одобрени 487 активни вещества за употреба в ЕС, но едва 16 от тях (3 %) са одобрени като вещества с нисък риск. Въпреки, че повечето ПРЗ с нисък риск съдържат микроорганизми, много „биологични“ ПРЗ не са категоризирани като продукти с нисък риск. Например във Франция до юни 2019 г. са разрешени 481 ПРЗ като продукти за биоконтрол, но само 23 като продукти с нисък риск. Голям брой биопрерарати съдържат активни вещества, които са одобрени преди въвеждането на понятието „с нисък риск“ в законодателството на ЕС, но процесът показва, че не всички нехимични активни вещества отговарят на критериите за нисък риск.
Еврококомисията е определила 57 като вещества с потенциално нисък риск и дава приоритет на тяхното подновяване. Комисията и много от държавите членки насърчават употребата на ПРЗ с нисък риск. ПРЗ с нисък риск в България
Разрешените фунгициди с нисък риск в България на този етап са само 3 и Фитосев (а.в. COS-OGA), фунгицид, Контанс ВГ (а.в. Coniothyrium minitans CON/M91-08), фунгицид и таегро (а.в. Bacillus amyloliquefaciens - щам-FZB24), фунгицид. Българската агенция за безопасност на храните БАБХ предлага облекчаване и ускоряване на регистрацията на ПРЗ с нисък риск в България.
Сравнителен анализ за употребата на пестициди в България, Австрия и Португалия в периода от 2012 до 2019 показва, че България използва най-много препарати за растителна защита спрямо фермерите от другите две европейски държави. Докато в Австрия те се прилагат върху 14 259 430 дка, съставляващи 17 процента от площите, в България този процент е 45, върху 49 947 300 дка от култивираните площи. В Португалия пестициди се прилагат върху 27 466 930 дка, или 31 на сто от площите.
По материали от Селскостопанска академия
