На 7 май се проведе виртуална среща между членовете на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП и заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, отговарящ за Зелената сделка. По време на събитието бяха обменени мнения по голям брой въпроси, свързани със ситуацията в земеделския сектор след избухването на COVID-19 съобщиха от пресцентъра. Заместник-председателят на Комисията Франс Тимерманс заяви, че изпълнителната власт на ЕС няма намерение да забавя приемането на Стратегията „ От фермата до трапезата“ планирано за 20 май, въпреки опасенията на някои от членовете на ЕП, че в средата на криза не е моментът за отправяне на нови искания на селското стопанство. Тимерманс подчерта, че по време на пандемията COVID-19, устойчивото земеделие е по необходимо от всякога. Депутатите от Комисията напомниха, че секторът се нуждае от повече подкрепа, а това означава по-голям бюджет. Заместник-председателят на ЕК заяви, че според него индустрията е била засегната по много разнороден начин, като някои сектори дори се справят по-добре от преди. Франс Тимерманс отбеляза, че здравната криза тече паралелно със сериозна икономическа криза. Той посочи, че през тази година икономиката на ЕС ще се свие със 7,5%. "Вирусът не дискриминира, но ефектите на вируса варират", добави той. Държавите членки обаче са взаимозависими и динамиката на възстановяването на всяка от тях ще бъде повлияна от другите. Франс Тимерманс призова за нов тип икономика, а не за възпроизвеждане на стари, неустойчиви модели. Той подчерта, че протичащата в момента климатична криза, ще доведе до преоценка на много неща от гражданите. Хората свикнаха всичко да е много евтино, що се отнася до храната, но все пак имат готовност да платят малко повече за по-добра храна, въпреки че тази промяна сред потребителите ще зависи от икономиката. Предстоящата стратегия „От фермата до трапезата“ ще признае, че е направено много, от много земеделски стопани. Преходът към устойчиво развитие не е заплаха за земеделските стопани, а огромна възможност за тях. Изпълнителният вицепрезидент добави, че има нужда да се разгледа ОСП във връзка със Зелената сделка. Той подчерта, че директното подпомагане трябва да бъде насочено към земеделските стопани, а не към големите собственици на земи.
Стратегията „От фермата до трапезата“ :
Устойчивите системи за производство на храни, приложени в кръговата икономика са от ключово значение за постигане на климатичните и екологични цели на Европейската зелена сделка. Те ще позволят намаляване на вредните емисии до безвредни нива както за хората, така и за екосистемите като цяло и ще имат възпиращ ефект върху загубата на биоразнообразие. Комисията счита, че европейската политическа рамка за устойчивост на храните е подходящ инструмент за постигане на тази цел. Целта на стратегията „От фермата до трапезата“ е да превърне системите за производство на храни в ЕС в „глобален стандарт за устойчиво производство“, докато цялостната Европейска зелена сделка „предоставя възможност за съгласуване на необходимостта от производство на храни с това, което е добро за планетата. В същото време се отговаря положително на призивите на обществото в ЕС за осигуряване на здравословна, справедлива и екологично чиста храна“. Поради тази причина, Комисията подготвя проект на комуникация „Справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система“, която (по предварителна информация) се очаква да бъде официално публикувана на 20 май 2020 г. Комуникацията засяга различни аспекти от производството на храни. Обърнато е значително внимание на пандемията от коронавирус, тъй като показа „важността от наличие на стабилни и устойчиви системи за производство на храни, които да са способни да функционират при всякакви обстоятелства и са в състояние да осигуряват без прекъсване достатъчно количество достъпни храни за всички граждани“. Ситуацията с коронавируса показа също, че веригата за осигуряване на храни има необходимост от добре функционираща законова и политическа рамка (напр. по отношение на вътрешния пазар, транспорт и осигуряване на работна ръка), които в момента са поставени на изпитание. Според комуникацията, ЕС ще се стреми да насърчава действия на международно ниво, като „подкрепя и популяризира действия, които стимулират прехода към устойчиво селскостопанско производство и производство на храни“ и превърне устойчивостта в „глобален стандарт“. В тази връзка, ЕС ще предложи мерки, които да допринесат към намаляване на глобалното обезлесяване. Като приложение към комуникацията на Комисията „Справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система“, е предвиден и План за действие, който предвижда 26 ключови инициативи. Сред тези инициативи, Комисията изразява готовност да „приеме препоръки“ към всяка ДЧ относно специфичните цели на ОСП, още преди стратегическите планове да бъдат официално предадени за разглеждане.
Друга инициатива предвижда „насърчаване на устойчивост на доставките и търсенето на биологично произведени продукти. Очаква се Комисията да разработи план за сектора на биологично земеделие за периода 2021-2026 г. Следващата инициатива подготвя преглед на промоционалните програми за селскостопански и хранителни продукти, с цел „подобряване на техния принос за устойчивото производство и потребление“.
Предвидена е инициатива, която да адресира последиците от пандемията от коронавирус, като Комисията предвижда да се създаде Европейска обсерватория за продоволствена сигурност, която да „наблюдава и докладва за капацитета на Съюза да осигури достъпност на доставките. Ще се следи производството на храни и ключовата инфраструктура, за осигуряване на прозрачност и координация, и гарантиране на продоволствена сигурност, когато това се налага“. Като част от тази инициатива, се предвижда също разработване на „план за осигуряване на хранителни доставки и сигурност по време на кризисни ситуации от всякакво естество“.
Другите инициативи предвиждат трансформиране на Системата за селскостопанска счетоводна информация в Система за селскостопанска информация за устойчивост; указване на произхода за млечни и месни продукти върху опаковката, за да се идентифицира по-лесно местно произведената храна; преглед на директивата за устойчива употреба на пестициди; разработване на цялостен план за управление на хранителните вещества при торене; преразглеждане на законодателството за хуманно отношение към животните; преразглеждане на маркетинговите стандарти за селскостопански и рибни продукти, с цел насърчаване употребата на устойчиво произведени продукти; борба с измамите с хранителни продукти и други. Тъй като това е предварителна информация, конкретното съдържание на комуникацията
