Като обитатели на почвата земните червеи извършват колосална работа по нейното структуриране. Те правят дълбоки и многобройни проходи в търсене на храна, а след това излизат на повърхността и изхвърлят така ценния хумус като екскременти. Изобилието им е ключ за поддържане и запазване на почвеното плодородие, както и за ускоряване на важните екосистемни функции на почвата.
Полезни или вредни са земните червеи?
Погрешно е да се смята, че дъждовните (земни) червеи вредят на растенията (теорията е лансирана до 19 век), защото те не могат да поглъщат здрави корени или други растителни части. Хранят се предимно с мъртва органична материя или водорасли, които събират нощем по повърхността, вкарват ги в тунелите за „предварителна обработка“ от почвените микроорганизми.
В Европа се срещат близо 400 вида червеи, а в обработваемата земя са около 10-на вида. На един хектар земя могат да бъдат повече от четири милиона и поглъщат за денонощие храна, колкото е теглото им (около 0,5 г). Най-активни са през пролетта, когато се размножават и в есенните месеци. В сухото и горещо време се оттеглят в по-дълбоките почвени слоеве и изпадат в латентност.
Влияние на земните червеи върху почвеното плодородие
Разнообразието и количеството на земните червеи са критерий за плодородието на почвата, защото допринасят по много начини за нейното оздравяване, биологична активност, както и за адаптиране на селскостопанските екосистеми към изменението на климата.
Годишното количество полезни екскременти, които отлагат на повърхността на почвата е около 10 кг на квадратен метър или около100 тона на хектар, но имат редица други ползи за почвата:
– чрез тунелите подобряват проникването на водата в почвените слоеве, като намаляват повърхностното оттичане и ерозията;
– вкарват въздух в почвата, като увеличават количеството макропори;
– подпомагат формирането на структурата и стабилността на почвата, а това влияе пряко върху ефективното задържане на водата и хранителните вещества;
– разграждат мъртвата растителна материя и концентрират хранителните вещества, като в екскрементите се съдържат около 5 пъти повече азот, 7 пъти повече фосфор и 11 пъти повече калий;
– възстановяват и поддържат жизнеността на почвата, пренасяйки хранителни вещества и почвен материал от дълбоките слоеве към повърхността;
– земните червеи осъществяват биоконтрол, подпомагайки разпространението и колонизирането на нематоди, полезни бактерии и гъбички, които паразитират върху различни вредители, а същевременно подлагат на биологично разграждане някои листни патогени и вредители, изтегляйки ги в почвата с растителните остатъци;
– подпомагат развитието на кореновата система, като в 80-90% от тунелите на земните червеи се настаняват корени, които се хранят с богатите отлагания;
– подобряват усвояването на въглерода, което благоприятства ограничаването на парниковите газове и изменението на климата.
Влияние на селскостопанските практики върху популацията на земните червеи
Пестицидите и синтетичните торове (по-специално съдържащите амониев сулфат) влияят негативно върху развитието и популацията на земните червеи – увеличава се смъртността, намалява общата биомаса и популацията им.
Използването на селскостопанска техника (плугове и ротационни устройства) могат да доведат до високи загуби – достигат 70%. Интензивната обработка не е желателно да се прилага в периодите на висока активност – март, април и септември, октомври.
Мерки за увеличаване и поддържане на земните червеи
1. Разнообразното и правилно сеитбообращение, включващо и сидератни култури, обогатява храната на земните червеи и увеличава популацията им.
2. Заравянето (заораването) на растителните остатъци в почвата е много полезно за земните червеи – особено в зимните месеци, когато подвижността им е ограничена.
3. Балансирано и адекватно торене със синтетични торове само според нуждите на селскостопанските култури.
4. Леко угнилият оборски тор е най-подходящ за земните червеи, защото насърчава развитието им.
5. Синтетичните торове, съдържащи амониев сулфат да се ограничат до минимум или да се използват заместители.
6. Органичните торове да се внасят на малка дълбочина, защото дълбокото заравяне на растителните отпадъци може да доведе до появата на анаеробни условия.
7. Ограничаване уплътняването на почвата чрез използване на щадяща техника и обработване на студени и просъхнали почви.
