Правилното отглеждане на къпините е важно за тяхното добро развитие и плододаване. През май трябва да се поддържата почвената повърхност в рохкаво състояние и задължително чиста от плевели. Това създава благоприятни условия за оптимален растеж и развитие на издънките на къпините. Окопайте растенията вътре в редовете и междуредията. Дълбочината на обработките трябва да бъде съобразена с растежа на издънките и разположението на кореновата им система.
В редовата ивица се копае на дълбочина 5-6 см, за да не се повреждат плитко разположените корени и кълновете израстващи от подземната част на стъблото. Междуредията се обработват на по-дълбоко - до 12-13 см.
Торете и напоявайте
Азотните торове се внасят еднократно, ако почвите са тежки, с първата пролетна обработка. При леки почви подхранването трябва да се направи на два пъти. През пролетта внесете ½ от дозата, а през втората половина на май – другата част. Обикновено се дава амониева селитра по 35-40 г/1 кв.м.
Дървесна пепел срещу зелеви бъхи и сиво гниене по ягодите
В младите насаждения торовете се внасят на ивица 50-60 см от двете страни на редовете, а при плододаващите може да се разхвърлят на цялата площ.
Къпината е взискателна влагата в почвата, особено по време на усиления растеж на издънките. Затова през май са й необходими поне 2 поливки.
Резитба
През май можете да подрежете храстите, ако не сте го сторили в ранна пролет. Прави се прореждане, като се оставят по 5-6 издънки на един храст. За плододаващи се оставят най-добре развитите и с правилно разположение в храста здрави издънки. Всички останали се изрязват до основи, изнасят се от градината и се изгарят. Прореждане на издънките може да се извърши и на зелено, когато достигнат 20-25 см височина. Оставените за плододаване издънки се съкращават на височина 1,70 – 1,80 см. Страничните разклонения се намаляват с ¼ до 1/3 от дължината им, като обикновено се оставят с обща дължина 30-35 см или 45-50 см. Ниско разположените разклонения до 50-55 см от почвената повърхност обикновено се изрязват до основата им.
Растителна защита
Къпината се напада от: антракноза, ръжда, листни петна, малинов агрилус, малинова стъблена галица, ягодово-малиново хоботниче, листни въшки и листозавивачки. За да опазите от тях къпиновите растения, трябва редовно да преглеждате растенията във фенофазите „бутонизация и цъфтеж”.
Борбата с болестите и неприятелите се води комбинирано чрез използване на агротехнически и растително-защитни средства. Особено голямо значение от агротехническите методи е недопускане прекомерно сгъстяване на издънките в реда, поддържане на насажденията чисти от плевели и изрязване на силно заразените. Извършвайте и комбинирани третирания с растително защитни препарати срещу установен вредител.
