През миналата година овцевъдите можеха да предложат за пролетните празници близо 1 милион агнета, като освен на вътрешния пазар тогава те разчитаха и на износа. Тази година ситуацията с броя на животните е аналогична, затова и ходът да се отпусне държавната помощ за кланиците беше добро решение, тъй като освен повишаване на вътрешното потребление се ограничава и сивият сектор, който до този момент масово се вихреше при продажбите.
Късно вчера, по време на дистанционно проведения Консултативен съвет по животновъдство министърът на земеделието Десислава Танева е изнесла доста обнадеждаващи данни за пазара. Докато миналата година за Великден и Гергьовден в кланиците са били изкупени и обработени 55 хиляди агнета, сега само през април – от първи до 27-и, в кланиците са заклани 78 414 агнета.
При тези темпове от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) очакват до края на май на пазара да бъдат пуснати двойно повече агнета – или около 150 хиляди. С други думи – около 15 на сто от поголовието вече се реализира с фактури и документи, което води към постепенното изсветляване на сектора.
Държавната помощ при изкупуването на агнетата се оценява високо и от животновъдите, за които повишаването на консумацията на прясно българско агнешко месо е от огромно значение.
По време на вчерашната среща с животновъдите министър Танева е припомнила, че се очаква решение от Европейската комисия, което да позволи програмиране на хоризонтална мярка COVID-19 с недоговорените средства от Програмата за развитие на селските райони. „Нейното прилагане ще бъде в края на реколтната година, когато има данни за отражението на кризата върху пазарите на съответната селскостопанска продукция“, каза Танева. И допълни, че, ако мярката бъде приета, програмирането й ще бъде консултирано с бранша.
Участниците в Консултативния съвет отново бяха информирани за предложения от страна на ЕК пакет от мерки по повод настоящата пандемия на COVID-19, предвиждащ помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото.
По мярка за частно складиране на определени сирена за подпомагане са допустими всички произведени сирена, както и замразена извара. Изключение има за сирената, които не са подходящи за по-нататъшно съхранение след периода на зреене. Минималното количество на едно подадено заявление е 0,5 тона, като операторите не са ограничени в броя на заявленията. Размерът на помощта е 15,57 евро на тон за фиксирани разходи за съхранение и 0,40 евро за тон на ден договорно складиране. Договорният период на съхранение е между 60 и 180 дни. Квотата за България е определена на 889 тона, което е с 22% повече от прилаганата у нас през 2016 г. мярка за частно складиране на сирена.
Задължителната мярка за осигуряване на администриране от всички държави-членки предлага доброволни споразумения и решения, чрез които операторите да планират производството на сурово мляко в съответствие с променящите се модели на търсене. Коментарът на Комисията по нея е, че това не е мярка за подкрепа, а такава, която да позволи на фермерите и сдруженията да поемат своята част от отговорността за адаптиране на обемите спрямо търсенето и предлагането в тази извънредна ситуация.
Другите видове помощи, които ЕК е изготвила са за частно складиране на обезмаслено мляко на прах и масло, за прясно и охладено говеждо месо от животни над 8 месеца и за частно складиране на прясно и охладено агнешко и ярешко от животни на възраст до 12 месеца.
По време на срещата бе обсъдено и предложение от МЗХГ за изменение на чл. 2 от ПМС № 70 за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти. Изменението цели да гарантира изкупуването на българско сурово мляко и същевременно да не допусне продукти, които нямат аналог и не се произвеждат в България да бъдат свалени от продажба и да не присъстват в магазините. Браншовите асоциации изразиха различни становища по предложението.
Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Иван Капитанов запозна участниците в срещата с финансовите инструменти, които предлага Българска банка за развитие (ББР), Фонда на фондовете, както и със стартиралата от ББР схема за предоставяне на безлихвени кредити на физически лица чрез търговските банки.
