Вече втора година сушата се превръща в едно от най-страшните бедствия не само за зърнопроизводителите, но и за животновъдите, които сами произвеждат фуражи и сено за стадата си. И които заради безводието, продължило от юли до края на октомври, са изправени пред огромна криза с изхранването на животните, защото пашата и люцерната, отглеждана в планинските и полупланински райони почти не никне, с ниско качество е и почти не осигурява нужните протеини за стоката, сигнализираха за Синор.БГ животновъди от цялата страна.
Проблемът остро беше поставен на преминалите общински съвети по животновъдство, организирани от областните дирекции по земеделие през последния месец. И навсякъде фермерите настояха за допълнително подпомагане за покупка на протеинови фуражи, така че да изкарат зимата.
„Колегите настояват за нова помощ по de minimis, тъй като досега отпуснатите средства са крайно недостатъчни“, коментира пред Синор.БГ Мария Степанчева, председател на Асоциацията на биволовъдите. И добави, че решението вероятно ще бъде гледано на Консултативния съвет по животновъдство, който предстои да се проведе през ноември.
На този етап министерството реагира адекватно, тъй като до края на годината ще преведе почти всички дължими европейски и национални субсидии на животновъдите. Графикът за изплащането беше съобщен от изпълнителния директор на фонд „Земеделие“ Васил Грудев.
Фермери припомнят, че ситуацията със сушата през 2008 г. беше аналогична на сегашната и тогава пред опасността хората да започнат да колят животните си, държавата отпусна нисколихвени кредити. „Като млада държава членка на ЕС по онова време България нямаше одобрена държавна помощ за компенсации при природни бедствия и затова средствата за покупка на фуражи, които фонд „Земеделие“ предостави, бяха под формата на кредити“, припомни Степанчева. Повечето от парите обаче не можеха да бъдат върнати, затова и 11 години по-късно министерството на земеделието вероятно ще ги отпише като вземания, посочи още фермерката.
Големият проблем за животновъдите е, че докато цената на млякото през последните 4 години остава закована на едно място, фермерските разходи за горива и електроенергия растат, което е в ущърб за бизнеса. Ако преди литър краве мляко се изкупуваше за 68 стотинки средно за страната, днес цената падна на 63 ст. При биволското мляко сривът е още голям – от 1,40 лв. за литър мляко преди 4 години сега то се изкупува по 1,10 лв. за литър.
И като се добави проблемът с липсата на достатъчно протеинови фуражи тази есен, стопаните неслучайно настояват за допълнителни компенсации, за да не фалират.
На този етап от министерството на земеделието не дават големи надежди, че ще бъде отпуснат нова помощ по de minimis, тъй като кризата с африканската чума по свинете почти е изчерпала бюджета за животновъдството за 2019 г.
Животновъди от Трънско са изчислили какви средства са необходими за подпомагане на изхранването на животните. При условие, че средно един храноден на дребно преживно животно излиза около 0,60 лв. /без разходите за лекарства и др./, а за кравите и биволите и 6 лв., оптималните средства са около 300 лв. за едрите животни и 35 лв. за овцете и козите.
Освен с недостига на груби фуражи сушата влияе негативно и на продуктивността на животните. Именно затова и браншът ще настоява за подкрепа извън добрата новина, че през декември за първи път те ще получат 100% от заявената обвързана подкрепа за 2019 г.
Екатерина Стоилова