Извънредните проверки срещу така наречените чертожници, проведени през миналата година върху площите, които бяха заявявани за субсидии по линия на обвързаната подкрепа, без върху тях да бъдат отглеждани зеленчуци, най-после дадоха очаквания от бранша резултат. При плащанията за 2019 г. парите от разкритите 80 хиляди фиктивни декари, върху които нямаше и грам домати, краставици или пипер, най-после ще бъдат разпределени между законно действащите производители. Това заяви за Синор.бг Георги Василев от Асоциация „Български пипер“, по чието настояване заедно с други организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ бяха инициирани инспекциите.
През есента на миналата година експерти от министерството на земеделието и фонд „Земеделие“ провериха извънредно 20 и повече процента от заявените площи вместо досега инспектираните 5%. И резултатите бяха стряскащи – незаконно заявени бяха цели 80 хил. дка зеленчуци, чиито субсидии ще бъдат отнети от нарушителите и преразпределени.
В резултат на този контрол браншът очаква при обвързаната подкрепа за пипер през 2019 г. да получи вместо по 120 лева, каквито бяха субсидиите за 2018 г., между 140-150 лв., или с около 30 лева повече. Конкретните стойности ще бъдат обявени след обработката на фактурите от продадената продукция.
Това увеличение отчасти ще възстанови справедливостта, но като потребности за родните фермери подпомагането остава твърде ниско на фона на субсидиите, които се изплащат в Гърция, Румъния и други европейски държави. „Себестойността за производство на декар пипер в страната е около 2 500 лв., така че подкрепата трябваше да бъде в рамките на около 500 лв. за дка. Този проблем обаче беше заложен още в предприсъединителните преговори, затова и браншът отдавна се е примирил със съдбата си“, коментира още експертът.
Според Василев огромният проблем през 2020 г. ще се окажат не толкова ниските субсидии, колкото все по-изострящата се липса на работна ръка.
„От миналата година се опитваме да решим проблема с наемането на чужденци, но поради огромните пречки, свързани с издаването на временни документи за пребиваването им, тези кадри работеха в земеделието направо контрабандно“, посочи експертът.
„Истината е, че в 90% от случаите тези хора не работят качествено – те трудно стават в 6 часа сутринта, не могат да издържат и 20 минути да не пушат цигари, което е недопустимо заради опасната болест „тютюномозаечен вирус“ по пипера“, коментира още Василев. В резултат на тези пишман работници през 2019 година пиперопроизводителите за първи път са станали свидетели на оставени презрели чушки на полето, защото не се разбира какво да се обира. „Ако си мислите, че всеки взет от улицата може да бере пипер, това просто не е вярно. Човек може да няма опит, но като веднъж му се обясни, той трябва да има съвест, а не да обира една чушка, но по пътя си да начупва три“, коментира още Георги Василев.
Схемите при зеленчуците - още по темата
За първи път през 2019 г. браншът е бил изправен пред още един нерешим проблем - с липсата на работна ръка и в преработвателните предприятия. „Ако преди години някои преработватели изкупуваха през есента по 2 хиляди тона пипер, сега се задръстваха с по 6 или 10 тона, защото не само брането на пипер изисква много работна ръка, но и преработката, където има нужда от печене, белене, нарязване на пипера“, посочи Василев.
Затова и през 2020 г. експертът не очаква завишаване на площите, което все повече ще превръща пиперопроизводството в дефицитен подсектор.
Ако през миналата година търговците са продали семена за 29 хиляди декара с пипер, а производителите са били 1 415, то тази година площите със сигурност ще бъдат по-малко. Единственият положителен елемент е този, че хората все повече заместват старите сортове пипер с хибриди сортове, които са по-скъпо, нопък дават между 50 и 150 процента повече продукция, ако разбира се годината е плодородна.
Заради липсата на професионални работници пиперопроизводителите с опит в бранша все повече намаляват отглежданите от тях площи. Това обаче не се случва при хората, които нямат опит и тепърва инвестират в тази култура, стимулирани от субсидиите. „Проблемът е, че в момента, в който те достигнат продажбите, фиксирани за изплащане на обвързаната подкрепа, останалата част от продукцията си продават на нерегламентираните търговци, без фактури и по този начин подбиват цените на пазара“, обясни още браншовикът. По този начин обаче те пречат не само на другите градинари, но и на себе си, като този проблем се отнася за всички зеленчуци, не само за пипера.
Според Георги Василев, при този начин на ръководене на бизнеса производството на пипер съвсем ще изчезне, защото ставаме все по-неконкурентни. Ако през 1989 г. в страната са засаждани 300 хиляди декара с пипер, сегашните под 30 хиляди декара са унизително малко. Защото нямаме капацитет дори да задоволим вътрешния пазар, който потребява 200 хиляди тона, а ние произвеждаме 50 хил. т. „Както е тръгнало, с влизането ни в еврозоната сигурно ще произвеждаме 10 хиляди дка“, мрачно констатира представителят на браншовата асоциация.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
