За френските управленци селското стопанство винаги е бил един от привилегированите отрасли, който от Втората световна война насам е извоювал едно от лидерските места в икономиката на страната, гарантирайки заетост и висок стандарт в селските райони. Неслучайно на последното издание на международното изложение по животновъдство в Париж СИА 2020 (SIA), което се проведе от 22 до 26 февруари, френският президент Еманюел Макрон отдели цял ден в срещи с фермерите, проведени в седемте палати на изложението. За Макрон откриването на СИА беше точно толкова важно, колкото и първата среща на лидерите от Европейския съюз по многогодишната финансова рамка на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП), проведена почти успоредно с откриването на изложението на 22 февруари.
Точно по време на тези преговори президентът на Франция отстояваше и позицията на страната за запазване в почти същия вид на бюджета по ОСП, което се припокрива и с политиките за защита на френското земеделие. Затова и по време на СИА Макрон проведе десетки разговори с представители на бранша – нещо, което в България трудно може да се види като отношение на изпълнителната власт към земеделската общност, въпреки нейните безспорни постижения през последните години.
Изключителното внимание от страна на френската администрация към бизнеса пролича и на следващия ден 23 февруари, когато министърът на земеделието на Франция Гийом Дидие посети Салона на сиренето, провеждащо се в рамките на СИА. За първи път тази година България имаше щанд на този салон, като големият плюс беше, че лично министърът насочи вниманието на френските дистрибутори към българските качествени млечни продукти – пробив, за който родните производители можеха само да мечтаят.
За да получат достъп до френския пазар, българските мандри се нуждаят от съответните сертификати, но преди да стъпят там, продукцията ни трябва да бъде харесана, а това може да стане само с перфектно качество, което да ги отличава от стотиците видове сирена и други млечни продукти на този пазар, посочи Веселина Евдокимова, земеделско търговско аташе на България във Франция. Според нея българските биопродукти успешно биха заели определена ниша и това беше доказано по време на самото изложение, където продуктите на „Кондов екопродукция“, „Био България“, „Ел Би Булгарикум“ и „Делишу“ бяха напълно равностойни на европейските си аналози.
Да, родният бизнес вече проявява самочувствие независимо от силната конкуренция, защото и четирите компании са традиционни износители, изградили имиджа си без особена подкрепа от държавата. Всички те разчитат основно на високото качество на продуктите, а това се гради с години и упоритост. Затова и когато сравняваме изложението по животновъдство във Франция с българския му аналог АГРА, проведено неотдавна в Пловдив, ни става малко тъжно, защото масовият български фермер няма усещането за съпричастност от страна на администрацията към неговите проблеми.
И това ясно пролича от сравнението с тазгодишното издание на СИА, където стотици хиляди фермери и посетители от Франция и цял свят представиха достиженията на бизнеса в различни области от животновъдството и аграрния сектор, а политиците ги видяха, чуха и попиваха всяка тяхна дума.
Всяка година изложението в Париж се посещава от над 600 хиляди души и всяка година то се обновява. А най-голямата му отклика тази година бяха многобройните познавателни детски кътове и игри, разположени в отделните палати, специално насочени към бъдещото поколение, което се очаква да поеме професията на родителите си.
Проблемът със застаряването в земеделието съществува и във Франция, подобно на останалите европейски държави. Но обществеността там не стои на едно място, а взима своевременни мерки, затова и в палатите на СИА 2020 беше пълно с деца, които на живо можеха да видят овце, кози или млечни крави, като в същото време за тях бяха създадени и кътове за рисуване. Върху дигитални платна вървяха и образователни лекции, свързани с отглеждането на плодове, зеленчуци и цветя. И това се случва за първи път на тазгодишното издание, което означава, че във Франция се мисли за възпитанието на поколенията. Защото и след 20 години агросекторът трябва да продължи да се развива. А това няма да стане, ако до десетата си година децата никога са виждали живо селскостопанско животно, както се случва у нас.
Екатерина Стоилова
