Възходящият тренд в износа на сурова и преработена земеделска продукция от Европейския съюз продължава да върви нагоре, като последните данни за ноември 2019 г. показват, че спрямо същия период на 2018 г. този експорт е нараснал с цели 7,3 процента, съобщава земеделският сайт на ЕК.
През ноември миналата година стойността на износа е в размер на 13,43 милиарда евро, докато вносът се е понижил до 9,78 млрд. евро, или спадът е с 5,7% на годишна база. В резултат на това положителното търговско салдо е нараснало с 3,65 милиарда евро, сочат данните за ноември 2019 г., публикувани от Европейската комисия.
Най-големи количества европейска стока са изтъргувани в Китай, като износът за там бележи увеличение от 761 милиона евро. Следва турския пазар, където има ръст в експорта от 129 милиона евро. Третата дестинация е Египет – с нарастване на износа със 73 милиона евро.
Значителен е спадът в износа за САЩ, като стойността на експорта е спаднала със 185 милиона евро. По-слаба е търговията също с Хонконг (с 79 милиона евро) и Либия (спад от 37 милиона евро).
Увеличава се стойността на вноса на хранителни продукти от Канада (с 104 милиона евро), Турция (нараства с 55 милиона евро) и Мароко (увеличение с 37 милиона евро), докато стойността на вноса спада от САЩ (спад от 296 милиона евро), Индонезия (спад от 67 милиона евро) и Аржентина (надолу с 63 милиона евро).
Най-голямо увеличение се наблюдава в експорта на свинско месо ( нараснал с 375 милиона евро), пшеницата (увеличение със 171 милиона евро) и карантиите (ръст от 64 милиона евро).
Има обаче спад в стойностите на износа на спиртни напитки и ликьори (спад с 43 милиона евро), вино и вермут (намаление с 30 милиона евро) и зехтин (спад от 19 милиона евро).
По отношение на стойностите на вноса най-висок ръст е регистриран за тропически плодове (ръст от 108 милиона евро), пресни и сушени плодове (без тропически плодове) (нагоре с 58 милиона евро) и маслодайни семена (различни от соята) (нагоре € 57 милиона). В същото време стойностите на вноса бележат спад при палмовото масло (намаление с 201 милиона евро), зърнените култури, различни от пшеница и ориз (намаление с 85 милиона евро) и маслени питки (спад от 70 милиона евро).
