Един вентилатор не означава вентилационна система

21-02-2006 г. В съвременното птицевъдство чистотата на въздуха в помещенията, където се отглеждат много птици при увеличена гъстота, не може да се поддържа редовно без наличието на добре пресметната и изправна вентилационна система, а в малките помещения - без редовно проветряване. В практиката често понятията вентилатор и вентилационна система се възприемат като равнозначни. Това е погрешно, защото разликата е голяма. Някои хора приемат, че след поставянето на един или няколко вентилатора в помещението въпросът с вентилацията е решен. Но това съвсем не е достатъчно. Вентилаторът се използва за ускоряване на движението на въздуха, а вентилационната система се проектира и изгражда, за да се създаде подходящ въздушен поток, който да осигурява подмяна на въздуха в помещението според нуждите на птиците в него. Предназначението на вентилацията в птицевъдните сгради е да поддържа физическите свойства и химическия състав на въздуха в оптимални граници. Тя трябва да отстранява излишната топлина, влага и вредни газове, а също така и механични замърсители на въздуха като прах, микроорганизми и други и да доставя на птиците чист въздух с достатъчно кислород. Известно е, че недостигът на кислород води до недоокисляване на белтъчините, въглехидратите и мазнините и до натрупване на токсични продукти в организма на птиците. В резултат на това се нарушава обмяната на веществата, което от своя страна неизбежно се отразява много неблагоприятно върху здравословното състояние на птиците и върху техните продуктивни качества. Основните системи за вентилация са естествената и принудителната. Естествената вентилация представлява свободна подмяна на въздуха в помещението, предизвикана от температурната разлика на вътрешния и външния въздух. При нея може да се възприема различна организация на движение на чистия и замърсения въздух чрез разположението на входящите и изходящите отвори. С отваряне на вратите и прозорците може сравнително добре да се проветрява в малки помещения само ако температурната разлика между атмосферния въздух и този в помещението е по-голяма от 5 градуса. Когато в помещенията с естествена вентилация има регулиращи отвори за чистия въздух (входящи), са необходими и достатъчно изходящи отвори. Добро проветряване може да се постигне, когато разликата във височините на входящите и изходящите отвори е най-малко 120-150 см. Ако при естествената вентилация се използват и вертикални канали, те трябва да бъдат издигнати най-малко на 50-60 см над покрива. За регулиране на количеството на излизащия въздух на изходящите отвори трябва да се поставят жалузи. При принудителната вентилация въздухът в помещението се подменя чрез изкуствено (механично) постигане на разлика в налягането на вътрешния и на атмосферния въздух. Тя действа независимо от температурната им разлика и от климатичните условия в момента. Когато в едно помещение се отглеждат голям брой птици, благоприятни условия в тях може да се осигурят само при наличието на принудителна вентилация. В световната практика обикновено се използва една от следните системи за принудителна вентилация: •изсмукваща - с понижено налягане на въздуха в помещението. •нагнетяваща - с повишено налягане на въздуха. •с изравнено налягане на въздуха. При първата система въздухообменът в помещението се осигурява чрез изсмукване на въздуха от него при създаване на по-ниско налягане в сравнение с атмосферното. Свежият въздух влиза на мястото на изхвърления през наличните за това отвори (канали). При нея охлаждащият ефект, ако се търси такъв, е по-малък от този при нагнетяващата. При нагнетяващата система въздухообменът се осъществява чрез създаване на повишено налягане в помещението. Тази система по-често се използва при комбиниране с топловъздушно отопление на помещенията, при което свежият въздух се вкарва в помещението след затопляне. През лятото тя е по-подходяща, защото при нея има по-голям ефект на охлаждане. Разпространена е по-ограничено поради някои технологични и хигиенни недостатъци. При системата с изравнено налягане (нагнетяващо-изсмукващо) се използват и двата вида вентилатори - изсмукващи и нагнетяващи. Тя е най-ефективна при помещения с големи размери. При нея в зависимост от нуждите може да се комбинират топловъздушно отопление и повишено охлаждащо действие. Според някои специалисти за предпочитане е да има малко превишаване на дебита на нагнетяващите вентилатори в сравнение с останалите. И при трите системи на вентилация има различни варианти на изграждане. Всяка система и вариант има своите предимства и недостатъци и въпрос на точна преценка на конкретните условия и изисквания на възприетия начин на отглеждане на птиците е изборът на някой от тях. Изборът на система и вариант на вентилация в голяма степен зависи от сигурността в работата и възможностите за нейното по-леко обслужване и поддържане. Трябва да се спазва правилото, че "системата е толкова сигурна и стабилна, колкото е сигурно и стабилно нейното най-слабо звено." Не бива да се търси само най-евтиното, защото често икономиите в началото струват твърде много след това. Чрез механичната вентилация може точно да се програмира и осигурява необходимият въздухообмен в зависимост от възрастта на птиците и техните нужди от чист въздух, от наличието на вредни газове и други замърсители и от температурата на въздуха в помещението. Чрез нея може да се осигури равномерна подмяна на въздуха във всички зони, населени с птици, без да се допускат въздушни течения или непроветрени (мъртви) зони. Най-добре това става, когато се разполага с безстепенни или многостепенни вентилатори. С тях може съвсем точно да се осигурява необходимият въздухообмен според възрастта на птиците и годишния сезон. При едно- и двустепенните вентилатори, които сега се използват масово в страната, се срещат сериозни затруднения при програмирането на въздухообмена според технологичните изисквания. При тях понякога ненужно се допуска по-голям въздухообмен от необходимия, с което се увеличава разходът на електроенергия и често се изхвърля чист затоплен въздух. В други случаи проветряването е недостатъчно и неравномерно в различните приземни зони на помещението. При определяне на капацитета на вентилацията във всяко помещение трябва да се имат предвид препоръките за оптимални норми при различните категории птици, дадени в куб. м въздух на час за 1 кг жива маса (тегло). В зависимост от годишния сезон и атмосферната температура те са в следните граници: при подрастващи птици - от 1,5 до 7,5 куб. м; при носачки - от 1,5 до 7 куб. м; при бройлери - от 1,5 до 5-6 куб. м. Сериозно предимство при принудителната вентилация е това, че при всички системи и варианти може да се въведе пълна автоматизация, вкл. и компютризация. Oт в. Фермер