България настоява в новата Обща селскостопанска политика да се запази размерът на бюджета, да бъде засилена външната конвергенция, обвързаната подкрепа се увеличи поне с 3%, ако не бъде запазена националната преходна помощ и изключването от условността за малките фермери, обяви министъръг на земеделието, храните и горите Десислава Танева . на работната среща „ОСП 2021-2027: Очаквания. Предизвикателство. Перспективи“. Форумът е организиран от евродепутата Атидже Алиева-Вели и Асоциацията на земеделските производители в България.
Изненадващо Гърция и още няколко държави-членки на Европейския съюз поискаха спирането на външната конвергенция при положение, че България настоява за двойно по-силна от заложената в момента, съобщи Танева "Ние и повечето страни искаме точно обратното. Страната ни иска два пъти по-силна външна конвергенция, заложена в проекта на регламента, така че да стигнем до 90% от средното плащане в ЕС.", посочи тя.
Министърът изтъкна също, че предвиденото в новата ОСП спиране на преходната национална помощ ще засегне подкрепата за 7500 животни под селекционен контрол, а средствата в сектор животновъдствоще намалеят с 35%. В момента общият размер на подкрепата за животновъдството е 121 млн. лв. „Полагаме усилия, инициирали сме декларация, имаме подкрепа от други страни-членки, имаме съвсем конкретен план за комуникация с още страни, за да получим мнозинство като подкрепа за да запазим преходната помощ. Нямаме друг инструмент, който да компенсира спирането на тази помощ“, коментира тя.
Алиева-Вели обаче е песимист и по нейна оценка преходната национална помощ няма да бъде продължена, тъй като комисията по земеделие е категорична, че тя е със срок до края 2020 г. „Ще търсим подкрепа и предложение от другите страни-членки, за да защитим интереса на българските земеделци“, каза тя.
За да облекчим дребните фермери, страната ни настоява за тях да не важат всички правила, които се отнасят за по-големите, защото нямат възможност да ги изпълнят, посочи още министърът на земеделието.
На свой ред Алиева-Вели обясни, че има обединение около мнението част от текстовете по регламента да бъдат допълнени, като това не бива да става за сметка на забавянето на ОСП. „Предвид зеления курс ще бъдат преразгледани всички текстове, които касаят зелените мерки“, уточни тя.
По думите на Танева дебатът за ОСП е много сложен и труден, а една от причините за това е възможността държавите-членки да залагат в националните си стратегически планове свои приоритети. Подготовката на българския Национален стратегически план пък ще започне в средата на 2020 г., съобщи тя.
В рамките на срещата бе осъществена онлайн връзка с чешкия евродепутат и член на Комисията по земеделие в Европейския парламент Мартин Хлавaчек, който изрази съпричастността си към позицията на България по бъдещето на ОСП, като отбеляза, че тя е близка до тази на неговата страна. Според Хавлачек бъдещата ОСП крие много рискове, включително с възможността да загуби качеството си на обща заради прекалената свобода, която се предоставя на страните в рамките на националните стратегически планове.
