След всяка реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) лобистите за директни плащания са доволни, че големият дял от бюджета отново отива в това направление и че тези плащания са основен компонент в подпомагането на аграрния сектор. Тези изводи са направени в доклад за бъдещите стратегически планове, изнесен на 4 декември при публичното изслушване за реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) от Хералд Грете от Университета Хумболт в Берлин.
„Исторически погледнато, над 70% от бюджета на ОСП безусловно е предназначен за директните плащания, докато делът по втория стълб силно намалява“, посочва още Грете. Припомняйки, че заради Брекзит бюджетът в рамките на ЕС силно ще намалява, германският експерт смята, че „въпросът на най-високо ниво, който трябва да намери решение в предстоящите преговори, е дали държавите-членки са готови да се сбогувате с фиксираните субсидии за земя“. И дали трябва да се поставя таван за „Плащане на основен доход“, след като бюджетът за директни плащания през 2027 г. ще бъде с 50% по-нисък от сегашния.
„Така или иначе директните плащания не са справедливи нито по отношение на нуждите на земеделските производители, нито по отношение на тяхното изпълнение“ се посочва още в доклада. И това е така, защото получените директни плащания отиват основно за покриване на рентите за собствениците на земя.
В тази връзка препоръките на германския експерт е политиците „да си осигурят достатъчно време за вземане на решение по новото законодателство в частта за стратегическите планове, като гарантират прозрачност в разработването им, като се позволи участието и на гражданското общество“.
Процесът на проектиране, одобряване, изпълнение, мониторинг и прилагане на стратегическите планове ще бъде най-важната част от реформата, категоричен е професорът от Хумболтовия университет.
Според Хералд Грете реформата на ОСП от 2003 г. „сложи край на следвоенната парадигма, според която подпомагането осигурява „пари за производство”. Защото целите за опазване на биологичното разнообразие, поставени през 2010 г. с европейската стратегия, не са постигнати и това е проблем, който държавите-членки трябва да решават.
„Необходимо е спешно да се постигне напредък във фокусирането на ОСП върху целите за опазване на околната среда, климата и хуманното отношение към животните, а в това направление ние изоставаме“, посочва експертът.
Европейската статистика е непълна, неземеделските приходи не се вземат предвид, затова и задачата на ОСП е да бъде затворена тази празнина. По отношение на дебата за размера на фермите, това е специфичен за държавите членки въпрос и в никакъв случай не може да се обобщава, че големите производители са непременно лоши или пък, че малките са добри.
Направете преразпределителни плащания и плащанията към младите земеделски производители доброволно за държавите-членки, препоръча още експертът. И защити искането на повечето фермери в Западна Европа за отпадане на обвързаната с производството подкрепа.
„Отървете се от обвързаните директни плащания, стига да не са обвързани с целите за опазване на околната среда, климата или хуманното отношение към животните“, посочи Грете в доклада си.
Около 25% от общите емисии на парникови газове идват от нашите хранителни системи. Затова и бъдещото подпомагане трябва да отговори на въпросите как да работим за разнообразяване на културите, как да смекчаваме негативните резултати от климатичните промени или как да обогатяваме земята. Всичко това обаче е скъпо, затова и трябва да има минимален процент от общия бюджет на ОСП, разпределен за целите на околната среда и климата!
Еко-схемите и мерките за опазване на околната среда от втория стълб са добра практика, но държавите-членки трябва да решат за процента – дали да се започне с 30% и се увеличи до 50% през финансовия период. „Прилагайте гъвкавост между плащането на основния доход, ако усвояването на еко схемите е повече от очакваното, но и бъдете сериозни по въпроса за насочването на ОСП към социалните функции на селското стопанство“, препоръчва още професорът от университета в Берлин.