Между 12 и 25 ноември в Брюксел се проведоха заседания на Специалния комитет по селско стопанство на ЕС, на Съвета по земеделие и рибарство и на работните групи по финансовите селскостопански и по хоризонталните въпроси, свързани с бъдещата ОСП. За 2 и 5 декември са насрочени нови заседания, по които министерството на земеделието ще ни информира. Днес от ведомството представиха резюме на досегашните преговори за бъдещото законодателство, по които държавите членки дават съответните предложения.
По отношение на проекторегламента за Стратегическите планове, по които държавите-членки ще прилагат бъдещите си аграрни политики, България е дала интересно предложение, свързано с годишния отчет на ефективността от заложените в плана цели. Европейската комисия настоява държавите-членки да отчитат изпълнението на целите си всяка година, докато искането на България е да има двугодишен преглед на изпълнението. Аргументът е, че по този начин ще се даде по-голям шанс за точност при докладването на интервенциите, които не се прилагат през ИСАК, а са с период на изпълнение от 2-3 години. Страната ни предлага да бъдат поставени цели в средата и края на програмния период. Това предложение е обект на обсъждане на днешното заседание на СКСС, посочиха още от министерството на земеделието.
При дискусиите по този регламент повечето членки на ЕС са били критични по годишните референтни стойности на стратегическите планове, както и по предоставянето на количествена и качествена информация в случай на изпращане на обосновки, конкретика в съдържанието на Годишните доклади за качеството, преглед на изпълнението на стратегическите планове.
По отношение на зелената архитектура финландското председателството предлага да се премахне определеният процент (30%) от разходите по Втория стълб на ОСП (развитие на селските райони) за действия, благоприятни за климата, като вместо това държавите членки да отделят определен процент от общия си пакет от ОСП (по стълбове 1 и 2) за целите, свързани с климата. Този процент може да бъде определен по-късно, след като приключат преговорите за Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021-2027. По всяка вероятност тя ще бъде одобрена в периода от февруари до юни 2020 г.
Председателството изтъква, че въпросът за задължителния характер на екосхемите (екологичните програми) остава „отворен“.
По отношение на директните плащания финландското председателство посочва, че страните от ЕС са разделени по въпроса за обвързаната подкрепа. Някои държави биха искали да се включат повече сектори, докато други държави искат да запазят статуквото. Председателството счита, че настоящият текст представлява балансиран компромис между тези две гледни точки.
По отношение на допълнителното преразпределително подпомагане председателството предлага тази помощ да се изплаща само на стопанства, на база лимит, определен от държавата-членка. Този лимит може да се основава или на броя хектари, или на икономическия размер на стопанството.
Общ процент: Повечето държави в ЕС подкрепят идеята за единен процент от финансирането за целите на климатa и околната среда - с цел гъвкавост за приложение. Някои остават резервирани да се ангажират с позиция, предвид липсващите конкретни числа от бъдещата Многодишна финансова рамка, дискусията следва да се води по принцип, а не с конкретни проценти.
b. Условност и еко-схеми: различия остават по задължителния характер на екосхемата (въпреки предложението на Председателството той да остане избираем предвид общ процент за екологична амбиция).
Остават различия по ДЗЕС 1 – референтна година и ДЗЕС 9. Държавите остават на различни мнения по отношение на включването/изключването от условността на някои законноустановени изисквания.
Контрол и включване на малките земеделски стопанства – председателството в последната редакция предлага като компромис, предвид различните мнения, облекчаване на системите за контрол и санкции по отношение изпълнението на изискванията на системата за условност като задълженията по условността за тях остават. Редица държави членки, включително и България, продължават да настояват за изключването на малките фермери от условността, за разлика от други, които се противопоставят твърдо.
d. Дефиниции: Някои държави са изказали опасения относно включването в определението за допустим хектар на елементи от ДЗЕС 9. Според тях това ще доведе до увеличаване на допустимия размер земеделски площи.
e. Сектори интервенции: Държавите членки подкрепят предложението ограничението от 50% върху финансирането от Съюза да бъде увеличено до 80% от реалните разходи, свързани с околна среда и климат, ако действията за околна среда и климат обхващат поне 20% от разходите в рамките на оперативните програми.
f. Инвестиции, насочени към екологични цели от стълб II: направени бяха редица коментари и предложения за прецизиране на обхвата им, включително опция за включване и напояване с финансиране до 100 %.
Преходните правила бяха предложени от Европейската комисия
На заседанието на Работната група „Хоризонтални селскостопански въпроси“, проведено на 13 ноември 2019 г. ЕК направи детайлно представяне на двата проекта на регламенти, които съставляват пакета от преходни правила. Разделянето на преходните правила в два регламента се налага от необходимостта от спешното приемане на разпоредби относно прехвърлянето на средства между Първи и Втори стълб за 2020 г. и продължаване на прилагането на финансовата дисциплина, гарантираща наличието на финансови средства за някои пазарни мерки.
Третият елемент от т. нар. „регламент относно гъвкавостта“ е предвиждането на възможност за адаптиране на таваните за обвързана подкрепа в случай на използване на гъвкавостта за прехвърляне на средства между стълбовете за 2020 г. Този проект на регламент трябва да бъде приет до края на годината или най-късно в началото на следващата година, което се счита за постижимо поради техническия характер на акта. В края на месец ноември се очаква проектът да бъде предоставен на ЕП, който вече е изразил готовност за приемане на регламента по бърза процедура.
Преходните правила ще продължат да се обсъждат на СКСС на 2 и 9 декември 2019 г.
Основни елементи от позицията на България за продължаване на действиено на преходната национална помощ
Важно е в преходния регламент да залегне разпоредба, позволяваща прилагането на преходната национална помощ по чл. 37 от Регламент 1307/2013 на нива, не по-ниски от 2020 г. Спирането на преходната национална помощ означава драстичен рязък спад в доходите на тези земеделски стопани и фалити, което застрашава осигуряването на заетостта и развитието на селските райони в страната. В този смисъл са и писмените бележки, изпратени от България.
От гледна точка на секторните интервенции (пазарните мерки) България подкрепя предложението на регламент. Основни резултати от проведената дискусия:
Регламентът относно гъвкавостта между стълбовете и продължаване на финансовата дисциплина може да се очаква да бъде приет от Съвета и ЕП по бърза процедура, с разбирането и подкрепата на ЕП. На този етап ЕК е отговорила на множество технически въпроси за преходните правила, поставени от държавите членки. Разглеждането на проекта на регламента с преходните правила ще продължи през следващите месеци.
Досега държавите са подкрепили по-високата амбиция на ОСП към климат и околна среда, но са подчертали, че в навечерието на разговорите по новата МФР е добре да не се коментира конкретен процент от бюджета на ОСП, който да бъде насочен към постигане на специфичните цели от приложението, насочени към климат и околна среда. Въпреки че някои държави поискаха и по-висок от предложените 30 процента, се чуха не малко мнения за това, че завишената амбиция е тясно свързана с осигуряване на завишен бюджет. В този смисъл предложеният единен процент на председателството за двата стълба на ОСП не получи очаквания консенсус.
Доброволността в прилагането на нова зелена мярка в първи стълб продължава да бъде разграничителна линия между държавите. По отношение на предложения списък от интервенции, които да допринесат до постигане на горния процент и цели, държавите поискаха да се добавят базовите плащания, като плащания допринасящи за целта предвид завишената условност за получаването им, както и да се добавят плащанията за земи с природни ограничения от втори стълб.
Като цяло не стана ясно какъв ще бъде механизмът за изчисления на този принос по отделните интервенции. ЕК е твърдо против предложения един процент, различен от първоначално предложения от тях от 30 % за Втори стълб, с аргумента, че всеки един друг принос ще бъде трудно да се онагледи спрямо приноса му към целта.
