Ако сравним приходите на земеделските производители през стопанската 2018-2019 година, която приключва в края на септември, то те ще бъдат значително под чертата на доходност, отчетена през предходната 2017-2018 г. Така земеделският производител от Лесово Борислав Петков прогнозира какъв ще бъде икономическият ефект за най-силния сектор от българското земеделие – зърнопроизводството за стопанската година.
Впрочем, становището му се подкрепя от редица фермери в страната, чиято битка с природата започна още от януари с необичайно сухата зима и късното покълване на пшеницата, с пролетните слани и последвалите обилни валежи, градушки и бури, които продължиха до началото на юли, унищожавайки значителни площи в редица райони от страната.
„В резултат на това само в Южна България, добивите, особено при пшеницата, отчетоха странни аномалии. На места от декар бяха получени едва 250 килограма от декар, а във високопроизводителните райони, където имаха щастието да бъдат отминати от градушки, добивите все пак достигнаха 780 кг от дка“, посочи Петков.
При тази реколта фермерите разчитаха на добра реализация, но след еуфорията през юли, когато изкупуването започна при сравнително по-високи цени от миналата година, последва спад. За да се стигне до сегашното блокиране на търговията, което сварва стопаните финансово неподготвени за предстоящата сеитба.
Според Петков цената, която българските фермери би трябвало да получат за качественото зърно, ожънато тази година, трябва да бъде поне с 30-40 лева над офертите, предлагани в момента. „Проблемът е, че България винаги е била нетен износител, затова и основната част от печалбата не отива у стопаните, а в търговците по веригата. И причината за това е, че продължаваме да експортираме чиста суровина, която не носи допълнителна принадена стойност“, посочи още Петков.
„Заради кризата с африканската чума дори пазарът на ечемик тази година е изключително вял, защото животновъдите и стопаните от частните дворове бяха основните потребители на това зърно“. В резултат на това цената на ечемика е паднала до 250-260 лева за тон, при 330-340 лв. за тон през миналата есен.
Тревожна е прогнозата и за реализацията на слънчогледа, защото цените паднаха и в Странджа маслодайното семе се изкупува между 520 и 530 лв. за тон, при 580 лв. миналото лято. При ниските добиви тази година хората са силно притеснени от евентуалните загуби, които биха понесли.
„В случаи като този министерството на земеделието би трябвало да прояви гъвкавост, както това се прави от останалите държави, така че да се намерят механизми за отваряне на износа към Турция и Гърция“, смята Борислав Петков.
„Вярно е, че Турция наложи мита за вноса на слънчоглед, но вместо да чакаме Русия и Украйна да се договорят с южната ни съседка и да ни изпреварят, е важно да прокараме адекватни политики, защото близостта ни до Турция е предимство за активна търговия, а и сухоземният транспорт излиза доста по-евтино заради близостта между съседните държави“, посочи още Петков. И добави, че южната ни съседка поддържа огромно животновъдство от 26 милиона говеда, затова и потребностите от фураж са изключително големи.
„Ако този пазар се отвори, малките фуражни цехчета за слънчогледов шрот биха могли постепенно да намерят ниша за експорт на преработена, а не на сурова продукция. Въпросът е да дадем рационални предложения на търговските организации в Турция, защото проваленият опит с износа на агнета е сигнал за проблеми в общуването, а не трябва да е така“, заключава земеделският производител.
