Начинът, по който произвеждаме храната си, води до почти една четвърт от въглеродните емисии на планетата, предупреждава последният доклад на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC), който беше представен вчера в Женева. Според изследователите това не просто задълбочава климатичната криза, но и излага на риск екосистемите, от които всички ние зависим.
Специалният доклад за изменението на климата и земята изследва връзката между климата, хората и почвата в условията на затоплящия се свят. Документът подчертава, че климатичните промени подлагат земята на допълнителен натиск и засилват вече съществуващите рискове като деградация на почвите, загуба на биоразнообразие и продоволствена криза.
„Докладът изпраща ясно послание, че начинът, по който в момента използваме земята, допринася за изменението на климата. Затова се нуждаем от спешна трансформация в земеделския сектор с приоритет върху опазването на естествените екосистеми и преминаването към устойчиво производство и потребление на храни“, коментира д-р Стивън Корнелиус, главен съветник на WWF по въпросите за изменението на климата. „Това трябва да бъде подкрепено със сериозни съкращения на емисиите, отделяни при изгаряне на изкопаеми горива. Само така ще успеем да постигнем целта на Парижкото споразумение и да задържим покачването на глобалните температури на равнище до 1,5 градуса по Целзий“.
Днес хората използват приблизително 72 % от световната суша, която не е скована от лед. Това включва и площите, засегнати от обезлесяване, земеделие и животновъдство, което води до отделянето на около 23 % от общите емисии на парникови газове на глобално ниво.
В същото време само хранителният сектор е отговорен за 75 % от обезлесяването по целия свят, като най-големият натиск върху горите се осъществява в тропиците. Освен че води до загуба на биоразнообразие и деградация на почвата, съвременният модел за производство на храна дава и редица други негативни резултати:
821 милиона души по света гладуват;
1,9 милиарда души страдат от наднормено тегло;
над 20 000 животински вида са изложени на риск;
популациите на 93 % от рибата в океаните са достигнали критичен минимум;
въпреки това 33 % от произвежданата храна се изхвърля.
Научният труд подчертава, че климатът, хората и природата са тясно свързани по между си. Повишаването на температурите, промяната в модела на валежите и по-голямата честота на екстремните климатични явления вече се отразяват върху четирите стълба на продоволствената сигурност – наличност, достъп, използване и стабилност на хранителните ресурси.
Земята ни е дадена на заем от нашите деца затова правя безорно земеделие....
За да се справим с климатичната криза, от природозащитната организация WWF призовават да се спре използването на фосилни горива и да се премине към възобновяеми енергийни източници, но също и да ограничим вредните емисии, използвайки земята така, че да абсорбира въглеродния диоксид от атмосферата, а не сектора на земеделието да се превръща в един от основните емитери.
Решенията за справяне с това включват: по-екологични земеделски и животновъдни практики, ограничаване на обезлесяването, по-здравословни диети, по-далновидно управление на водите, по-добро градско планиране, както и да преосмислим използването и изхвърлянето на храната.
От WWF смятат, че за тази цел е нужно до 2030 г. поне 50 % от териториите, използвани за земеделие и аквакултури, да преминат под устойчиво управление. Това би допринесло за справянето с редица социални и природозащитни предизвикателства като ограничаване размерите на климатичната миграция, осигуряване на продоволствена сигурност, спиране на деградацията и опустиняването на земята и опазване на биоразнообразието на планетата.
