Жътвата на лавандула е към края си, но в Добруджа, където масовите инвестиции превърнаха един милион декара с жито в етерично-маслени култури, са на път да докарат масови фалити за фермерите. За това алармират земеделци от региона, които заради високите добиви и ограничения капацитет на розоварните няма да успеят да продадат лавандуловия цвят и той ще изгние на полето.
Проблемът със свръхпроизводството се изостри още през миналата година, когато експерти прогнозираха, че след бума в розопроизводството същото ще последва през 2019 г. и с лавандулите.
Докато в Южна България добивите от декар лавандулов цвят се движат между 400 и 450 кг от дка, то върху чернозема на Добруджа те достигат около 700 кг от дка, което увеличава и рандемана при преработката, посочи за Синор.БГ Гергана Андреева, председател на Националната асоциация Етерични масла, парфюмерия и козметика. Като се добави фактът, че миналата година България не успя да реализира цялото производство на лавандулово масло, с натрупването на новите количества спадът в цените ще расте, сочат прогнозите.
Само в Добруджа розоварните са 120, но при тазгодишния добив те са недостатъчни да поемат продукцията от новите полета. Тъй като жътвата не е приключила, затова и окончателните данни за реколтата тази година все още не са обявени.
Проблемите в сектора обаче ще се задълбочават не само заради загубите от непреработената продукция, но и заради екологичните бомби, които залагат самите розоварни. Само преди дни над небето на Каварна и други райони от Добруджа се стелеха пелени от задушливи лавандулови миризми, получени от изгарянето на отпадната суровина. Стъблата и стърнищата от лавандулата съдържат остатъчни етерични масла, които при изгаряне се освобождават във въздуха и обгазяват населените места. Кметовете по места започнаха да глобяват розоварните като замърсители и този проблем ще се изостри, докато преработвателите не започнат да преработват и тези отпадъци.
„Запознати сме с проблема, затова и в Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък се работи по няколко технологии за усвояване на веществата от стръковете на лавандулата“, посочи Гергана Андреева. Освен като хранителни добавки отпадъчната маса от лавандулата може да се използва още в козметичната индустрия или пък като пелети за отопление.
Проблемът със свръхпроизводството на етерично-маслените култури ще се обсъжда и в министерството на земеделието, тъй като досегашните преференции, които се даваха при одобрението на проекти в този бранш, очевидно водят до хаос и сривове в цените, което пък подкопава очаквания икономически ефект.
Тези проблеми вероятно ще бъдат обект на обсъждане на SWOT-анализа по досегашното европодпомагане, което ще се проведе на 25 юли в министерството на земеделието, посочи за Синор.БГ министърът на земеделието Десислава Танева. Тя припомни, че в бъдещата ОСП 2020 – 2027 г. мерките по опазването на околната среда са сред приоритетите в земеделието. А това означава, че в основата на новото финансиране ще бъде и оползотворяването на отпадъците в земеделието. Въпросът е как по-бързо да се осъществи синергията между наука и бизнес, така че проектите да се реализират в практиката.
Екатерина Стоилова
