Начало » Важно за фермера » Гори и екология
12.06.2019 г.

WWF зариби Дунав с още над 20 000 есетри

Пази природата
WWF зариби Дунав с още над 20 000 есетри

Над 20 000 тримесечни рибки от критично застрашения вид руска есетра поеха своя път от Белене през делтата на Дунав до Черно море със зарибяването, организирано от международната организация WWF. Руската есетра е сред последните четири есетрови вида, които все още се срещат в Дунав. Международният съюз за защита на природата класифицира есетрите като най-застрашената група от видове в света.

Затова в продължение на много години WWF България работи за опазването на техните естествени местообитания. През 2014 и 2015 г. тя стана първата природозащитна организация, която извърши зарибяване на Дунав, като пусна в басейна на реката 50 000 есетрови риби.

Руските есетри, които някога са били най-разпространеният вид есетрови риби по Дунав, днес са критично застрашени. През последното десетилетие има само няколко установени екземпляра в река Дунав. Новото пускане на рибки обаче носи и нова надежда за укрепване на популациите.

Рибите са купени благодарение на щедрото съдействие на WWF Австрия.

Рибките са с генетично доказан дунавски произход. Това е важно както за тяхното приспособяване към особеностите на околната среда, така и като гаранция, че местните популации не са изложени на допълнителен риск с пускането на чужди видове. Есетрите са отгледани в аквакултури при условия, наподобяващи тези на речната екосистема.

Според експертите на WWF рибите са достигнали възраст, която ги прави по-малко уязвими на рискове и повишава шанса им за оцеляване по време дългия път към Черно море. Природозащитната организация призовава рибарите по течението да пазят малките рибки, тъй като те могат лесно да се заплетат в техните мрежи. Ако това се случи, те трябва незабавно да бъдат освободени и пуснати обратно в реката.

В момента в сила е пълна забрана за улов на есетри в Дунав и Черно море. Възрастните  екземпляри, които навлизат в река Дунав, за да се възпроизвеждат, все още стават плячка на бракониери. Причината е високата цена на техния хайвер на черния пазар. WWF предупреждава, че всеки продукт от дива есетра е незаконен и вреди както на малкото останали есетрови популации, така и на бъдещите доходи на рибарите.

Жизненият цикъл на есетровите риби наподобява този на човека – те живеят дълго, но се размножават само няколко пъти в живота си. Ще отминат 12-15 години, преди нашите руски есетри да се завърнат обратно в Дунав и да създадат своето първо поколение. По тази причина те са много уязвими на свръхулов и бракониерство. Затова трябва да пазим техните местообитания и да им дадем шанс да изградят стабилна популация. В противен случай рискуваме да загубим безценен вид, оцелял в продължение на 200 милиона години.

WWF зариби Дунав с още над 20 000 есетри
10592
 

Последни материали
Виж
Система за електронно управление
Инструкции как да получите своето УРН за електронно кандидатстване в ДФЗ
Въпреки негативните ефекти от войната в Украйна
България е значим фактор в международния пазар на изделия от дървесина
Безвъзмездно изготвяне на документите
Стартира приема за подпомагане на малките земеделски стопани
19-22.11.2024 г.
Седмичен обзор на Софийска стокова борса
От януари до октомври включително на годишна база
Молдова вдигна двойно приходите от износа на ябълки за ЕС
Насоки кандидатстване
Автоматично одобряват проектите на много малки фермери, натрупали 52 точки
Свързани материали
Виж
Бракониерството и незаконният трафик са основните причини
WWF: Есетровите риби в Долен Дунав изчезват
Защита на есетрите
WWF излиза с нови инициативи преди Часа на Земята на 22 март
Инициатива
Защитена зона пази есетрите по Дунав
WWF
В защита на последните оцелели есетри в Дунав
Есетрите - Ветрен
По предложение на WWF и с подкрепата на рибарската общност по Дунав има нова защитена зона
За пети път
Еколози от WWF отново разселват изчезващи риби в Дунав
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини