По листата на лозите много често се появяват червени или кафеникави петна, в необичайно за това време, за което може да има различни причини. В някои от случаите няма нищо притеснително и растенията се възстановяват бързо. Често причината за необичайните есенни краски е инфекциозно заболяване, предизвикано от гъбичката Pseudopeziza tracheiphila.
Неинфекциозни причини за почервеняване на листата напролет
Червеният или кафеникав контур по листата може да се дължи на сухи и топли ветрове. В този случай на обратната страна на листата се запазва обичайният им цвят. Листата не се разрушават и не умират. Растенията се справят успешно с този проблем, но може да им се помогне, като се използват различни имуностимулатори и се подхранват листно.
Недостигът на калий, когато е съпроводен със засушаване и внезапни температурни промени, може също да предизвика промяна в окраската на листата. В този случай едновременно се променя цялото растение и се характеризира не само с почервеняване на листата, но и с удебеляване на жилките. Това се случва най-често на бедни почви, с повишено съдържание на глина. Глинестите минерали задържат калия (калиева фиксация) и той се намира в недостъпна или фиксирана форма. В двата случая лозята не могат да го оплзотворяват в този му вид и той остава трудно достъпен.
Картината може да се усложни при прекомерно натоварване с гроздове. Наложителни са незабавни мерки, защото растенията могат да загинат. Още с появата на първите признаци те трябва да се пръскат с калиев нитрат. Процедурите се провеждат сутрин или вечер – пет пъти през осем дни. При наличие на калиев дефицит с есенната обработка се внася калиев хлорид или сулфат.
Инфекциозни причини за почервеняване на листата
Това заболяване се причинява от гъбичка и се нарича Червен Бренер (червен огън). Патогенът поразява съдовата система на растенията и те отслабват. Презимува като мицел в опадалите листа и през пролетта причинява първите проблеми. Оптималната температура за развитие на гъбичката е 20 градуса по Целзий. При по-ниски от +13 градуса и по-високи от +27 градуса развитието и се преустановява.
По листата на червените сортове се появяват едри рубинени петна, а на белите – кафеникави, които са ограничени от нерватурата на засегнатата част. По периферията на петната се наблюдава жълт или по-яркозелен контур. С времето петната се сливат и листата загиват.
Червеният Бренер се различава от неинфекциозните по това, че оцветяването започва най-напред от долните листа и се развива постепенно към върховете.
Профилактиката включва събиране и изгаряне на всички листа и последваща есенна обработка.
Химичните средства са: Шампион, Акробат, Ридомил, Купроцин и др. Те трябва да се сменят, защото гъбичката има свойството да изгражда устойчивост към препаратите, което прави борбата със заболяването по-сложна.
Пръска се, когато летораслите са достигнали дължина 25-30 см, преди цъфтеж и веднага след него. Следва многократно обработване на всеки 14-20 дни от двете страни на листата. При ранното пръскане могат да се използват и органични фунгициди, които са по-щадящи.
Важно е да се знае, че сортовете, които са устойчиви на мана, се заразяват много по-често с червен огън, защото не се води ефикасна борба с нея.
