Броени дни преди изборите за Европейски парламент за земеделския бранш „е ясно, че нищо по бъдещата ОСП не е ясно“, затова назрява моментът браншовите организации в сектора да се обединят в името на бъдещите политики, по които да отстояват българските интереси. „С колегите от други асоциации успяхме да обединим усилия при обсъждането на важни за агросектора нормативни уредби като наредбата с горивата. Необходимо е след лятото, когато ще се сформира новият Европарламент, да започнем работа по създаването на национална земеделска камара“, посочи Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ).
Като член на европейската асоциация на собствениците на земеделска земя (ELO) родната организация работи активно по представянето на българската позиция за бъдещата ОСП. От досегашните дискусии в ELO останалите европейски държави са чули становището на БАСЗЗ по важните теми за бъдещото подпомагане, особено в подкрепа на реалните фермери, които държат жизнеспособни обезлюдяващите български села.
Въпросът е как страната ни ще успее да защити исканията на бранша, особено по отношение на таваните, които според БАСЗЗ трябва да бъдат решени на национално ниво, посочи и Калина Пейчева, зам. председател на асоциацията. Освен срещу таваните асоциацията се бори и за изравняване на плащанията между старите 15 държави-членки на ЕС и новоприсъединилите се след 2004 г. По настояване на старите членки този въпрос остава нерешен до 2027 г., което отново взривява негодуванието на останалите държави, които се чувстват притиснати от конкуренцията на първите. И по всяка вероятност след европейските избори отново ще бъде поставен от новоприсъединилите се.
По отношение на бъдещите стратегически планове също има редица неясноти, по които тепърва ще се разисква. Държавите не са се разбрали за степента на санкции, които ще се наложат при заложени, но неизпълнени цели в тези планове. Предложението на Еврокомисията е санкциите да се налагат при 25-процентно неизпълнение, докато други държави настояват за по-голям процент. Румъния дори настоява за 45%, който е твърде висок и едва ли ще бъде одобрен.
Дискусии се очакват и по новата дефиниция за реален фермер, която да замени досегашния активен. Проблемът е, че тя ще засегне редица граждани на ЕС, чиято основна професия не е земеделие, но чиито стопанства допринасят за земеделското производство и за развитието на селските райони, посочи още Пейчева.
Представителите на браншовата организация настояват за активен диалог с министерството на земеделието, тъй като на този етап оттам се отговаря, че се чака SWOT-анализа за досегашното изпълнение, въз основа на който ще се работи по бъдещата национална стратегия, която трябва да защитим до 2020 г.
