Българските биологични храни се отличават с уникални качества, търсени са в Европа заради отличителния им вкус и е време да върнем доверието на родните потребители към тези продукти. С този призив ръководството на Българска асоциация „Биопродукти“ се обръща към министерството на земеделието, което се е ангажирало да започне бързи промени в нормативните документи, необходими за регулиране на производството, контрола и пазара на биохрани.
„Не може в „Метро“ да се продава биочесън от Чили за 24 лева килото, а български биопроизводител от Русенско да няма достъп до големите вериги, като в същото време прекупвачи му извиват ръцете с ниски цени“, посочи председателят на асоциацията Албена Симеонова.
Браншът е силно възмутен и от поведението на редица сертифициращи организации, които като контролни органи действат избирателно, толерирайки някои от новоизлюпените биоземеделци, чиято единствена цел е да получават евросубсидии, без да прилагат правилата за биопроизводство. В същото време реалните биоземеделци са санкционирани дори за минимални провинения, в резултат на което много от тях са отрязани от субсидии. До този момент 1 100 от общо 7 700 биоземеделци са отрязани от подпомагане, без да има конкретни мотиви за това.
Големият проблем за бранша дойде от европейската проверка през 2015 г. когато бяха установени сериозни провали при сертифициращите органи. След нея върху бранша беше лепнато петно, че в България масово се продават фалшиви биохрани, което рязко отдръпна потребителите от това производство.
„Ние не сме мошеници и настояваме да върнем доброто си име, затова при предстоящото председателство на България асоциацията е предложила българските биохрани да станат част от менюто, защото това е най-голямата реклама на страната“, посочи още Симеонова.
На този етап асоциацията води преговори с министерството на земеделието, но поради ограничен бюджет, заделен от министерството на Лиляна Павлова, все още не е ясно дали институциите ще намерят ресурс за подкрепа реалните биопроизводители.
Според Антон Величков, шеф на дирекция „Растениевъдство и биопроизводство“ в министерството на земеделието, биологичният сектор е сред приоритетите на ведомството. Пример за това според него е непрекъснато повишаващите се площи в страната. Докато през 2011 г. биопродукция се е отглеждала върху 266 хил. дка, то през 2016 г. те вече надхвърлят 1,6 млн. дка.
Конкретно по проблема със сертифициращите органи Величков обясни, че е сформирана е работна група по нова наредба за биологичното производството, както и за промени в Закона за прилагане на общата организация на пазарите. Чрез тях точно ще бъдат регламентирани изискванията към сертифициращите органи, осъществяващи контрола.
Самата Симеонова обясни, че ще настояват за европейски тип контрол от компетентни лица, тъй като 16-те сертифициращи организации разполагат с по един-двама експерти и до момента очевидно не могат да се справят с контрола върви всички биопроизводители.