По време на седмицата на гората, проведена от 1 до 7 април в цялата страна, ръководството на Югозападното държавно предприятие официално представи новата автоматизирана система за контейнерно производство на иглолистен и широколистен разсад, финансирана със средства по програма LIFE и националния бюджет. Системата е предназначена за разсадника в Локорско и годишно ще осигурява по 1,4 милиона млади фиданки, като освен автоматична линия инвестицията включва още модерна оранжерия за отглеждане на младите дръвчета. В рамките на проекта лесовъдите подготвят и анализи за поддържане на биологичното разнообразие в мрежата НАТУРА.
Пред Синор.БГ директорът на югозападното предприятие инж. Дамян Дамянов, избран миналата седмица от лесовъдството общество и за Лесовъд на 2018 г., представи дейността на предприятието за 2018 г., като очерта и плановете за тази година.
Г-н Дамянов, кои бяха най-трудните моменти, с които служителите от предприятието трябваше да се справят през миналата година?
Сериозно предизвикателство беше премахването на пораженията от горски корояд, нанесли големи поражения върху иглолистните гори в региона. В тази връзка беше наложително да организираме бързото усвояване на повредената от корояда дървесина. По първоначални разчети ставаше въпрос за 550 хиляди кубика дървесина, но благодарение на добрата организация и на фирмите, които се включиха, успяхме да реализираме 850 хиляди кубика повредена иглолистна дървесина. И по този начин наваксаме изоставането по отношение на справянето с проблемите в тези гори. В същото време темповете на разширяване на короядните петна намаляха, като се надявам тази година да усвоим изцяло повредената дървесина.
Това означава ли, че сте се преборили с този вредител?
Ясно е, че в гората като жив организъм винаги има естествен отпад на дървесина, но той трябва да е в рамките на нормалното за тази територия. В рамките на Югозападното държавно предприятие остана да реализираме още около 100 хиляди кубика дървесина. Като площ бяха засегнати над 3 хиляди хектара гори, но смятам, че постепенно локализирахме проблема.
По европейския проект LIFE изпълнявате и други дейности, свързани с опазването на биоразнообразието. В каква насока са те?
През миналата година беше направен изключително важен анализ, а именно да установим дали има достатъчно естествено възобновяване на горите. Съвместно с колегите от Института за гората направихме съвместна инструкция, включваща теренните опити и проучвания, която даде много добри резултати. Установи се, че над 80 процента от освободените площи имат задоволително добро естествено възобновяване. Така за залесяване остават около 1 000 – 1 500 дка гори годишно, което не е голяма площ и в рамките на цялото предприятие е изпълнимо като задача. А и с последната инвестиция, която направихме в разсадника в Локорско с монтирането на автоматизираната система за производство на фиданки в контейнери, смятам, че ще се справим с изпълнението на лесозалесителните мероприятия.
Какви са новите видове, с които залесявате в тези територии?
Новите залесявания са изцяло съобразени с естествените местораствения. Там, където природата решава, че трябва да се възобновят местните широколистни видове, залесяваме с дъб и бук, липа и други видове. На местата пък, където естествено тръгва иглолистната гора, използваме такива фиданки.
Миналата година имахте проблеми с бизнеса, който се противопостави срещу електронните търгове. Стигнахте ли до някакъв консенсус?
Основният проблем се появи с качеството за интернет в различните райони, което се оказа сериозна пречка за провеждането на търговете в реално време. Успяхме за една година да направим 35% продажби чрез електронен търг. За съжаление, останалите предприятия в страната въпреки желанието си не успяха да постигнат подобен ръст, точно заради проблеми с интернет покритието. При някои едва 5-8% от продажбите се извършиха по този начин. По този начин желанието ни да изсветлим продажбата надмина малко очакванията на фирмите. И фирмите от Югозападна България се почувстваха в неравностойно положение от гледна точка на конкуренцията с дървопреработвателните фирми от другите райони на страната и оттам дойде проблемът. Смятам обаче, че тази година той ще бъде решен.
Възложихме на „Информационно обслужване“, с които работим както обслужващо звено по електронните търгове, да помогнат за отстраняването на пречките, така че качеството на интернета да се възстанови.
Междувременно повече от година вървеше и обсъждането на промените в наредбата за отдаване на дейностите, която вече е факт, така че смятам, тази година дървопреработвателният сектор няма да има проблеми.
Какви са плановете ви за 2019 година?
Съгласно горско-стопанските планове предвиждаме дърводобивът на предприятието за 2019 г. да бъде около 1,1 милиона кубика. За сравнение, през миналата година с това, което извадихме повече от съхнещите насаждения, дърводобивът беше 1,2 млн. куб. м, или със 100 хиляди повече. До този момент сме реализирали 200 хиляди кубика, което е много добър резултат за зимно-пролетния сезон, когато заради снеговете и дъждовете дейностите в горите са затруднени. Очакваме 50-60 хиляди кубика повредена дървесина от мокрите снегове, най-вече пречупени и паднали дървета. Иначе здравословното състояние на горите е нормално и нямаме причина за притеснение.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
