За четири години от 2015 до 2018 година държавата продължи да налива милиони левове в подкрепа на тютюнопроизводителите, като формалното обяснение беше, че с тези пари фермерите ще се преориентират към друг вид бизнес, след като се откажат от недотираната от европейските фондове култура. Крайният ефект от това подпомагане обаче показва, че с тази помощ администрацията само хвърля прах в очите на фермерите, чието материално състояние не само че не расте, а напротив – срива се. И подобно на повечето екстензивни сектори от земеделието (с повече ръчен труд) тютюнопроизводството също изпадна в криза, а селата започват да обезлюдяват. Защото дори тези, които се преориентират към други земеделски производства, не могат да докарат необходимите доходи и младите хора естествено емигрират в други европейски държави, където приходите от земеделие са в пъти по-високи от тези в страната.
И за да не сме голословни, ще подкрепим тезата си с числа. Последните данни на министерството на земеделието, предоставени на Синор.БГ сочат, че производителите, които имат право на непреходна национална помощ, са 41 882. След като държавната помощ за тях беше спряна, от 2010 г. за тях беше въведена и нотифицирана от ЕС държавна помощ, която ще бъде изплащана до 2020 г. От 2015 г. насам тя намалява всяка година с по 5 на сто. Или ако преди 4 години е била в размер на 94 млн. лв., (което представлява 75% от държавната помощ, предоставяна на сектора през 2013 г.), то през 2016 г. е 90 млн. лв., 2017 г. – 85 млн. лв., за да стигне 81 млн. лв. през 2018 г., съобщиха от агроминистерството за Синор.БГ.
Ще припомним, че право на подпомагане по схемата имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е от годините в референтния период 2007 - 2009 г. Единствено изискване е през тази година да са имали и премиран и изкупен тютюн по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Помощта по схемата се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1 - 3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период съгласно данните, предоставени от Фонд "Тютюн“.
Задължението е те да са регистрирани по наредба 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) или в база данни за производителите на тютюн или да са собственици на животни, регистрирани във интегрираната информационна система ВетИС на БАБХ, или пък да имат правно основание по чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделски производители за най-малко 0.1 ха.
Преходната държавна помощ се отпуска на всичките близо 42 хиляди земеделски производители, независимо дали днес те отглеждат тютюн или не. Единственото условие е да продължават да извършват земеделска дейност, независимо от това какви култури гледат. Мотивът е, че всички те не получават друга помощ от ЕС с изключение на схемата за единно плащане на площ СЕПП, където им се отпускат по 15 лв. на декар.
Именно тук обаче е заровено кучето, защото от въвеждането на тази помощ през 2010 г. досега дребните тютюнопроизводители от Родопите, Рила и Пирин, които гледат по 200-300 квадратни метра тютюн, изобщо не искат да се регистрират заради сложните административни процедури, с които е свързана тази регистрация. Затова и те не получават помощ по СЕПП. Разчитат единствено на държавната помощ, която намалява, затова и те масово спират това производство. Пред Синор.БГ тютюнопроизводители признаха, че малка част от тях се пренасочват към картофопроизводство, етерично-маслени култури или трета алтернатива. А в Добруджа разчитат на лавандулата, зърнените култури и слънчогледа.
Тази пролет министерството на земеделието неслучайно увеличи срока за регистрация на тютюнопроизводителите до края на месеца, тъй като едва една седма от тях са регистрирани. Актуалните данни от министерството сочат, че регистрираните тютюнопроизводители са едва 6 775. На фона на четиридесет и една хилядите земеделски стопани, на които се изплаща държавната помощ, реалните тютюнопроизводители се топят. Голям срив се отбеляза и при производството на тютюн, който от 27 хиляди тона годишно преди 5 години, през миналата година са изкупени едва 9 хиляди тона.
Пред Синор.БГ представители на браншония съюз посочиха, че в момента от тези 41 хиляди тютюнопроизводители със земеделие се занимават едва половината. С други думи, държавата дава 81 милиона лева за производството едва на 9 милиона килограма тютюн и на неясно колко други култури, за които обаче администрацията няма точни данни.
И въпреки законовото изискване държавната помощ да се дава само на фермери, които продължават да се занимават със земеделие, на практика това не се случва и само половината от тях доказват някакво производство. За останалите, поради липсата на контрол, никой не знае къде и как потъват държавните пари. Дори твърдите избиратели са отвратени от схемите, прилагани по места, които отказват младите хора от земеделие.
На този фон как министерството на земеделието ще доказва пред ЕС дали е реализирало ефект от прилаганата държавна помощ, не ни го побира умът. В същото време 2020 г. наближава и българската администрация най-после трябва да представи точни данни за разходването не само на европейската, но и на националната помощ в земеделието.
Екатерина Стоилова
