За първи път от тази пролет водещата компания в областта на прецизното земеделие НИК Електроникс въвежда карти за променливо торене с азот, които ще се прилагат в различни краища на страната. Сред клиенти на компанията са стопанства в Пловдивско, Старозагорско, Ямболско, Плевенско, Врачанско, Монтанско и др.
Пред Синор.БГ специалистът по прецизно земеделие Свилен Костов представи същността на новата технология, която ще доближи родните фермери до иновативното земеделие, прилагано от напредналите в техническо отношение държави в САЩ и Западна Европа.
Господин Костов, стана традиция НИК да изненадва фермерите с иновации, които да улеснят тяхната работа. Кое е новото през този сезон?
Започнахме пролетната кампания с въвеждане на карти за променливо торене на есенниците с азот, което до миналата година прилагахме само пилотно за ограничен брой площи. Акцията тази пролет е мащабна и обхваща над 20 стопанства с големина на площите от 3 хиляди до 50 хиляди декара. Подхранващото азотно торене при пшеницата предстои, затова е важно стопаните да разполагат с технология, която би могла да спести немалка част от разходите им за торене, като в същото време осигурява и точните норми, така че културите да бъдат подхранени по най-оптималния начин.
Какво представляват картите за променливо торене с азот?
Всяка карта се генерира в системата за спътниково заснемане ГеоСКАН, като в зависимост от фазата на развитие на пшеницата и нейното състояние, се залагат нормите на торене в различните зони от блока.
След като се определят нормите и се създаде картата в платформата, тя се зарежда в компютъра на машината за торене, така че тя да може да бъде приложена на полето. Картата с определените норми се визуализира и на дисплея на трактора, така че операторът също да вижда въведените данни. Прехвърлянето на картата става автоматично чрез специално устройство, което е наша разработка и което позволява безжичен трансфер на информация от ГеоСКАН към машините и обратно.
Точно какви данни са включени в нея?
Чрез тази карта се отчита точният обем на биомасата според фазата на развитие на пшеницата, тъй като при торенето с азот тя е един от основните показатели. Азотът е най-динамичен от макроелементите, необходими за развитието на културите, затова и нормата на торене с него се определя от потреблението на културата и текущото състояние на културата, т.е. колко азот е необходим на пшеницата и колко може да усвои, за да достигне до искания от фермера добив. На тази база определяме какво е необходимо на посевите и чрез електронната система го задаваме.
Какъв е икономическият ефект от променливото торене?
Определено икономиите са значителни – като се започне от пестенето на азотен тор и се стигне до по-високите добиви, гарантирани от точните норми. Със сигурност пшеницата не се нуждае от азот там, където не може да го усвои. И ако в определени части от полето културите не се нуждаят от азота, който ние им подаваме, по-добре да си го икономисаме. Няма смисъл да торим за получаване на 800 кг пшеница от декар, ако потенциалът не позволява да изкараме повече от 500 килограма. Тази разлика ние ще я загубим в пари от пренаторяване, което често се случва. С други думи, това са пари, хвърлени на водата, не на вятъра, защото азота го отнася водата. Така че с нашите карти фермерите могат да осъществят оптимизирано торене на азота там, където той може да бъде усвоен в съответните количества. Спестяването идва и от там, че зоните в полето с по-нисък потенциал получават по-малки количества азот.
Ако фермерът не разполага с такава карта, какви са загубите за него?
В такъв случай фермерът прави плоско торене и тогава при него има два варианта – или да тори цялото поле, за да получи максималния добив, към който се стреми, но в такъв случай максимумът от азота отива само в културите, които се нуждаят от него, докато при останалите зони, където имат нужда от по-малко тор, получаваме пренаторяване. Другият вариант е фермерите да хвърлят тор, изчислен на база среден добив, но тогава в зоните от полето, които се нуждаят от максимума, ще има недохранване и добивите ще бъдат по-малки, а там, където се нуждаят от по-малко тор, пшениците се пренаторяват и отново фермерите ще търпят загуби.
Как става подаването на точното количество тор?
Картата се зарежда в дисплея на машината, който управлява торачката. На пазара има редица решения за променливо торене, но ние разчитаме на комбинациите от дисплеи и торачки, налични в портфолиото на НИК. Именно затова и клиентите ни са фермери, снабдили се с торачни машини от нас. Карти за променливо торене могат да бъдат генерирани от различни софтуери, но едно основните предизвикателства при приложението на карти за променливото торене е не само да генерираш картата, а и да осигуриш изпълнението и с техниката в стопанството. В тази връзка нашите експерти са плътно до фермерите на полето до момента, когато машината разчете софтуера, визуализира я на дисплея и направи връзката с торачката, за да е ясно, че тя изпълнява зададената норма. Освен приложението на картата за променливо торене, е много важно и да запишем това, което сме извършили на полето, защото само така може да се сравни това, което е зададено на машината, и това, което реално е разпръснато като норма. На тази база можем да кажем дали има или няма резултат от променливото торене.
Явно системата е доста по-сложна от обикновеното торене?
Променливата норма е различна технология. При торенето с плоска норма се определя необходимото количество продукт на декар, торачката се настройва за тази норма и това количество се прилага на полето без значение от необходимостта в различните зони. Но ако се прилага променлива норма, тогава при зареждането й на дисплея при движението на машината в блока според това, което е зададено, се подава различно количество. За да се случи това, торачките са оборудвани с кантар (някои с повече от една точка на измерване), специални приспособления за определяне на количеството тор. Машините предлагани от НИК могат да разпръскват различни количества тор в двете посоки, да мерят нормите, както и сами да изчисляват средна норма в зависимост от това, през какви зони минават. Въпросът е да направим така, че това, което сме предписали на машината, да го доближим максимално близко до изпълнението.
Сред клиентите ви са и малки зърнопроизводители с по 3 хиляди декара площ. За колко години дадено стопанство може да възстанови инвестицията си в подобна върхова технология?
Конкретното изчисляване става на блок и това всеки може да го направи още в края на първата година от прилагането на променливото торене. Инвестицията на самата услуга е в рамките на стотинки на декар, докато спестяването е в лева на декар, т.е. в пъти повече може да е спести от тази технология. Смисъла на променливото приложение е различното третиране на обособените зони в полетата, които не са хомогенни. Има фактори като норма на сеитба, влажност, химичен и механичен състав на почвата, които определят наличието на зони. Променливото торене не е самоцел, има си природни закони и причини, затова е важно да се приложи най-адаптивният метод за обработка на културите.
Може ли да се каже, че българските фермери изостават от останалите държави в прилагането на този тип технология?
Не бих казал, въпреки че в САЩ променливото торене се практикува от всеки фермер. Застъпено е изключително масово. Очаквам ползите му бъдат осъзнати бързо и от нашите производители. Но е много важно то да се изпълнява както трябва, защото не е самоцел да правиш променливо торене, то е отговор на средата. Променливите норми са начина, по който, фермерите могат да управляват факторите на средата. Както казах, причините да прибегнем до него могат да бъдат различни – дали ще е променлива влага в отделните части на блока, дали ще е проблем в почвата, примерно с различната киселинност или други. И понеже торенето с азот е една от най-масовите практики, се стремим да оптимизираме този процес при най-много хора.
Не трябва да забравяме обаче и другите макроелементи – фосфор и калий, при които икономическият ефект може да бъде още по-висок.
Известно е, че фосфорното торене е доста скъпо като разход и затова променливите норми при него оказват най-голям ефект от финансова гледна точка, защото тук спестяванията могат да достигнат до стотици хиляди левове за едно стопанство. Разлика спрямо азотното торене е, че при фосфорното приложение картата за променливо торене се създава изцяло на базата на почвени проби. За да е осигурена представителността на почвеното пробовземане, то трябва да е изпълнено по стандарт – има такъв определен от ИСО системата. Екипът ни от експерти започва работа първо с определяне на зоните за вземане на проби от различните блокове, след това те се анализират в акредитираната лаборатория на компанията и на база на анализите агрономите създават картите за променливо торене. От няколко години в НИК Агро сървис редовно се изготвят карти за фосфорно променливо торене и резултатите са изключително удовлетворителни.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
