Повече от 10 години лидерът в световното производство на торове YARA е на българския пазар, като за този период чрез дигиталния си хъб във Варна компанията е достигнала до хиляди фермери, оценили по достойнство плюсовете на предлаганите от YARA България продукти. Залагайки от десетилетия на цифровите технологии, днес компанията е изключително ценен помощник на земеделците в управлението на техните стопанства. „Ако преди 10 години чрез продукта си АгроОфис ние предложихме контрол, съкращение на разходите и управление на селскостопанските дейности, днес посредством дигиталната си карта от предходната година стопаните могат да открият силните и слабите страни на своите полета, за да надградят производството и да постигат нови резултати“, посочи Едуард Максимов, управител на YARA България.
Заедно с останалите ръководители на компанията той представи плюсовете на три от най-търсените дигитални продукти на YARA, въз основа на които родните фермери биха могли дори да надминат колегите си от Западна Европа. И това е така, защото експертите не държат фермерите да разполагат на всяка цена с най-модерните технологии, а да съумеят да постигат високи резултати дори с наличната, но лесна за използване техника, поясни още Максимов.
Откъде тръгва YARA България преди десет години
Освен широката номенклатура от торове, с които компанията е позната на родния пазар, преди повече от 10 години в хъба по дигитално земеделие във Варна е разработен продуктът АгроОфис, който днес фермерите познават изключително добре, посочи търговският директор на YARA България Владимир Николов. „Когато стартирахме, идеята ни беше земеделецът от птичи поглед да може да следи и управлява своите земи – да има видимост върху машините от сателит. Като в тази система за управление ние включихме дори договорите за обработваемата земя, което е сериозен проблем за стопаните“, припомни Николов.
Постепенно практиката налага нови решения и днес иначе статичната система АгроОфис се превръща в динамичен метод за наблюдение и анализ на информацията. Въз основа на сравнението между добивите от едно и друго поле или на един и друг сорт от културите, фермерите могат да вземат по-ефективни решения, които да вдигнат добивите им през следващия сезон. Именно затова и Николов определя пакета АгроОфис като „една интелигентна система за ефективно ръководство на стопанствата“.
И още един голям плюс – YARA България е обърната и към малките стопанства, така че дребните производители в бъдеще ще могат да получат този продукт безплатно чрез приложение към интернет страницата на компанията, посочи за синор.БГ Едуард Максимов. Проектът е в напреднала фаза и ще бъде пуснат до месец, посочи още управителят на компанията.
И сега потребители на продукта АгроОфис са фермери с най-различна големина на обработваемите площи. Като се започне от по-малките стопанства с по 200-300 декара и се стигне до крупните земеделци, кооперации и фирми, обработващи до и над 50 хиляди декара.
За ръководството на компанията е важен двустранният обмен на данни с фермерите, защото от тях те получават и много ценна информация от практиката, която чрез цифровизацията, предлагана от YARA, усъвършенства качествата на продуктите.
Продукти за правилно разпределение на торовите норми
Сред другите дигитални решения на YARA България е и хардуерният продукт N-сензор, разработен в Германия, който помага на фермерите при правилното разпределение на торовата норма.
Чрез най-модерните сателитни технологии в комбинация с технологията, която е разработена за N-сензор, се дава възможност чрез сателитни снимки земеделците да изработят карта за променливо торене, което лесно да се приложи на полето, пренасяйки го в терминала на машината, посочи и Георги Петров, главен агроном на YARA България. Уникалнотото в разработката на YARA е собственият индекс, който в комбинация с досега познатите индекси за подобно наблюдение води до точни резултати при изготвянето на картата за променливо торене.
„Съвременните дигитални способи за торене, които навлязоха масово в земеделието, включват освен облитане с дронове, също и сателитни изображения и други решения. Това, което отличава YARA е, че с двата си продукта N-сензор и платформата atFarm за сателитно наблюдение се въвежда комбинация от два вегетативни индекса, което дава възможност на земеделците да бъдат по-точни при изработването на своите карти“, посочи и Максимов.
При изработването на тези карти често се използва познатият индекс NDVI. Разликата при atFarm е комбинацията от този индекс с индекса N-сензор биомаса, обясни главният агроном на YARA. „Тези вегетативни индекси помагат да се определи точно биомасата на даденото поле чрез сателитна снимка. Именно затова предлагаме две възможности – да изработим карта за променливо торене с помощта на технологията N-сензор и второто – проследяването на развитието на културите на база биомасата. И това води до точни и правилни резултати в необходимия за нас момент, защото всяка грешка в земеделието води до не много добър край“, припомни Петров.
На практика и N-сензор, и atFarm са два продукта, които ползват една и съща технология. Дали фермерът ще използва хардуера N-сензор, или лесната за използване и усвояване сателитна технология atFarm, в крайна сметка алгоритмите, технологията и индексите са едни, а за фермера е важно конкретно какви ползи ще му донесе“, посочи търговският мениджър Владимир Николов.
Какви плюсове носят за бизнеса N-сензор и atFarm
N-сензорът е един от най-добре развитите хардуерни продукти на YARA за изработване на правилните торови норми. Близо 20 години тестове и опити на полето са доказали, че този N-сензор води до повишаване на качеството и количеството на добива.
Големи са ползите и във финансово изражение. Доказано е, че добивът на културите се повишава от 3 до 7 процента. Дори при ниски цени на зърното или слаби добиви поради лоши климатични условия само от прилагането на правилните торови норми вие печелите между 4-5 лева на декар, посочи Владимир Николов.
От друга страна се постига и по-добро качество на пшеницата по отношение на протеина. „През последните години фермерите завишиха качеството на продукцията, което безспорно се отразява на цената и на по-лесната реализация на пшениците.
От изключителна важност са и намалените разходи за ползване на тор поради точното определяне на дозировката. При реални опити на места са постигани икономии на тор до 10-20% при коригиращото торене, посочиха още от компанията.
Не на последно място е и повишената ефективност при жътвата. Освен по-качествен добив ние имаме и по-хомогенни полета от гледна точка на височина на растенията и наливането на класовете – те са много по-равномерни. Това означава по-лека и гладка жътва с по-висока скорост на машините и вършачна скорост. „Имаме икономия и на гориво, и на амортизация, а знаем, че комбайнът е една от най-скъпите техники с най-висока амортизация“, коментира още Николов.
Не на последно място има още една полза – благодарение на тези правилни норми на торене се постига и значително намаляване на полягането – до 80 процента. Знаете колко лошо се отразява то на добивите с мухлясване, сушене и странични разходи, които вие си спестявате.
„Обобщили сме данни от опитите от миналата година, според които благодарение на нашите технологии фермерите си докарват около 7-8 лева на декар повече приходи“, прилагайки един от двата тип технологии“, заключи търговският директор на YARA България.
И като цена дигиталните продукти на компанията не завишават особено много разходите за производство, тъй като възвращаемостта от тяхното прилагане е висока. Изчисленията сочат, че за декар разходите на фермерите нарастват със стотинки, затова и интересът от страна на българските стопани расте.
За YARA пазарът в Източна Европа има изключително голям потенциал, тъй като само в тази част от континента обработваемите земи надхвърлят 150 милиона декара. Другите дестинации, които ще ползват услугите на хъб Варна са още Румъния и Украйна.
В България интересът към дигиталното земеделие също расте, въпреки че според проучвания на този етап едва 45% от родните фермери са се насочили към новите технологии. В бъдещото европейско подпомагане дигитализацията ще бъде сред приоритетите, затова и перспективите през масовото навлизане на цифровите технологии са големи.
Екатерина Стоилова
