За първи път от години насам министерството на земеделието не е излизало с толкова изчерпателен анализ за производството, износа и цените на зърнените култури, каквито представи преди броени дни. Според данните за последните три години страната ни изостава съществено в експорта на пшеница, което безспорно се дължи и на проблемите с качеството.
Ако през стопанската 2016-2017 г. от страната ни са изнесени 4 257 712 т хлебно зърно, а през 2017-2018 г. количествата са достигнали пика от близо 5 милиона тона (или точно 4 707 951 т), то резултатите след лятото на миналата година вървят към сериозен срив в експорта на тази стратегическа за страната ни стока. По предварителни данни на НСИ през първите четири месеца на пазарната 2018/19 година са изнесени общо 2,383 млн. тона пшеница и брашно, което е с 15,3% по-малко на годишна база, сочат данните на ведомството.
Или, ако за четирите месеца от юли до октомври 2017 г. от страната са експортирани 2 755 676 т пшеница, то за същите месеци на 2018 г. количествата са 2 366 901 т, което е с 15 на сто по-малко. Темповете на експорт от началото на годината са твърде слаби, което води на мисълта, че до лятото на тази година страната ни едва ли ще осъществи значителен износ на пшеница.
Близо 99% от експорта на пшеница за периода юли – октомври 2018 г. са реализирани в държави-членки на ЕС – общо 2 335,9 хил. тона, като най-големи количества са изтъргувани в Испания (902 хил. тона), Италия (257,2 хил. тона) и Румъния (222 хил. тона). Износът за трети страни възлиза едва на 31 хил. тона, от които 25 хил. тона за Либия.
При експорта на брашно, който по принцип не е особено голям, се отчита спад със 71,2% спрямо първите четири месеца на предходния сезон, до 12,1 хил. тона, като постигната средна експортна цена е 51% по-висока. Само да припомним, че през 2017-2018 г., когато качеството на българското жито беше изключително добро, от страната е изнесено рекордно количество брашно от 87 499 т., докато от лятото на миналата година до края на октомври този експорт е едва 12 хил. т. Всичко това води на мисълта, че ако се стимулира производството на висококачествено зърно, страната ни би могла да разчита на износа на качествени брашна.
Слабият експорт на зърно се компенсира от рязкото увеличение в цените на зърното, което ни връща във времето преди 10 години, когато експортът се реализираше на цени от 330-340 лв. за тон.
По данни на агроминистерството от началото на текущия сезон 2018/19 изкупните цени на пшеницата се движат значително над нивата отпреди една година, под влияние на по-ниското предлагане както в страната, така и в световен мащаб. Средно за периода юли – декември 2018 г., изкупната цена на хлебната пшеница отбелязва ръст от 22,2% на годишна база, до 333 лв./тон, а тази на фуражната пшеница – с 19,1%, до 308 лв./тон.
Пазарната година стартира със средна изкупна цена на хлебната пшеница за м. юли 2018 г. от 295 лв./тон, с 2,4% по-висока в сравнение с предходния месец и с 6,1% - спрямо година по-рано. През август 2018 г. хлебното зърно поскъпна рязко до средно 339 лв./тон, след което последва стабилизиране на цената около това ниво до декември 2018 г. През м. януари 2019 г. са налице индикации за допълнително поскъпване на хлебната пшеница, като в началото на третото десетдневие изкупната цена достига 356 лв./тон – вече с 27,1% над отчетената по същото време на 2018 г. Страната ни обаче почти не се вреди в тези цени, тъй като качеството на зърното беше по-скоро за фуражна пшеница.
Според данните на агроминистерството при фуражната пшеница се наблюдава плавно поскъпване от средно 274 лв./тон за юли 2018 г. до 322 лв./тон за ноември и запазване около това ниво през последния месец на календарната 2018 г. Към края на януари 2019 г. изкупната цена на фуражната пшеница се повишава до 337 лв./тон, като ръстът на годишна база е 24,8% - близък до този при хлебната пшеница.
Прогнозите на агроминистерството за следващите месеци сочат, че цените на пшеницата в страната може да останат съществено над нивата от предходния сезон. Към момента прогнозните данни на основните анализатори сочат намаление на световното предлагане на пшеница през пазарната 2018/19 година с около 1% на годишна база. При относително запазване на глобалното потребление, това ще продължи да поддържа цените на пшеницата на международните пазари на сравнително високи нива.
Експортни цени на пшеница в България и на международните пазари
Под влияние на намаленото предлагане през настоящата 2018/19 година се наблюдава увеличение на цените на пшеницата на международните пазари.
Средно за периода юли – декември 2018 г. експортните цени на пшеницата в Австралия и Аржентина нарастват съответно с около 36% и 27% на годишна база. При котировките в Европа и САЩ увеличението за периода е по-умерено – с около 16 – 17% в Русия, Украйна и САЩ и с 23% - във Франция.
При повечето основни износители като Русия, Украйна, Франция, Австралия и Аржентина през ноември 2018 г. се отчита известно понижение на котировките, но цените остават съществено над нивата отпреди една година. През декември е налице леко поскъпване на пшеницата на месечна база.
През първите четири месеца на сезона българските експортни цени на пшеницата следват тенденцията на международните зърнени пазари, като се движат около средните котировки за фуражна пшеница в Черноморския регион. По данни на НСИ, средната износна цена на българска пшеница (хлебна и фуражна), FOB българско черноморско пристанище за периода юли – октомври 2018 г. е 203 щ. д./тон – с 10,5% по-висока на годишна база.
