Експерти от Министерството на енергетиката съгласува със синдикатите проекта на Интегрирания национален план в областта на климата и енергетиката, съоабщиха от ведомството. Тези планове определят националните цели на държавите членки и политиките и мерките за постигането им. Изискването до 2030 г. на европейско ниво в областта на изменението на климата 32% дял на енергията да бъде от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% да бъде с подобрение на енергийната ефективност и поне 15% - подобряване на междусистемната свързаност.
Документът е обсъден с представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда „Подкрепа“ в изпълнение на изискванията на Регламент Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета за управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Той беше публикуван в официалния вестник на Европейския съюз на 21.12.2018 г. и влезе в сила на 24.12.2018 г. Съгласно регламента държавите-членки изготвят и представят Интегрирани национални планове за енергетика и климат до края на 2019 г.
Документът обхваща периода от 2021 г. до 2030 г. включително в перспектива до 2050 г. За целите на Плана е разработен прогнозен енергиен баланс на база комбинация от прогнози за добив и внос на енергоносители, необходими за осигуряване потреблението от горива и енергия в страната. Прогнозите обхващат развитието на секторите електроенергетика, топлоенергетика, преработване на нефт и др., като отчитат възможностите за подобряване на енергийната ефективност и запазване тенденцията за износ на електрическа енергия.
При разработването на прогнозата за електроенергийния сектор са отчетени предпоставките, свързани със запазване ролята на местните въглища до 2050 г, развитието на ядрената енергетика и производство на електроенергия от ВЕИ, при пазарни условия и с акцент върху собственото потребление.
Интегрираният национален план на България обхваща петте измерения на Енергийния съюз – декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар и научни изследвания,иновации и конкурентоспособност.
По всяко едно от измеренията страната ни е предприела необходимите действия и мерки, заложени в европейската нормативна база за изграждането на устойчив Енергиен съюз, гарантиращ развитието на нисковъглеродна енергетика, сигурност на доставките, повишаване на енергийната ефективност, либерализация на пазара и внедряването на нови технологии за борба с климатичните промени.
Веднага след като стартират консултациите с Европейската комисия по проекта, ще започне паралелно обществено обсъждане и у нас с Народното събрание, местни и регионални институции, местната общественост, неправителствени организации и дружи заинтересовани страни.
