От всички дървесни видове орехът прави най-дебелата сянка, под която дори човек трудно устоява невредим. За щастие неговите листа се появяват по-късно и някои от рано цъфтящите видове през пролетта, които приключват вегетацията си бързо, успяват да се справят и да ни покажат нежните си цветове.
Освен традиционното кокиче, подходяща е и нежната хинодокса. Тя оформя почти овални дребни луковички с диаметър 1,2-1,7 см. Развива два-три дълги до 8-12 см линейно ланцетни листа. Надявам се, че ще харесате дребните, около 2 см в диаметър, красиви звездовидни цветчета, събрани по няколко. Те са светло-сини, в основата бели. Най-ценното им качество е, че се появяват още през февруари-март, като изпреварват разлистването на ореха. Ако се интересувате от подробности, интересно е да знаете, че в Холандия се води селекция с тази култура и са създадени сортовете Алба - със снежно-бели цветове, Розея и Пинк тан - с розови цветове, но се намират много рядко. Хинодоксата се размножава с луковички. Те обаче не трябва да се изваждат всяка година. Когато след десетилетие растенията много се сгъстят, добре е да ги извадите, след като листата пожълтеят. Подсушете ги и ги съхранете на проветриво място. Засадете ги през септември.
На хинодоксата много прилича сцилата, наричана синчец. У нас тя често цъфти след кокичето в почти всички редки горички. Има 3-4 тесни листчета, дълги до 10-15 см. Скоро се появяват и 2-3 нежни стъбълца, завършващи с десетина цветчета, подобни на малки звънчета. Обагрени са в различни нюанси на синьото. Размножава се както хинодоксата. Ако обичате жълтото или лилавото, потърсете луковички от пролетен минзухар.
