Края на зимата и началото на пролетта е времето, в което в природата стават тайнствени промени. Понякога белеят преспи. Друг пък слънцето събужда рано земята. В това време първи за живот се събуждат кокичетата. Древна легенда разказва, че когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валял силен сняг и на Ева й било студено. За да я успокоят и сгреят, няколко снежинки се превърнали в цветя. Като ги видяла, тя се развеселила и повярвала в щастието. Оттогава кокичетата са символ на надеждата.
Латинското наименование на кокичето Galanthus произлиза от гръцките думи „гала” – мляко и „антус” – цвете, т.е. млечно – бяло цвете. Представителите на род кокиче (Galanthus) произхождат от Европа и Западна Азия. Те са дребни луковични растения с линейно ланцетни листа. Цветовете са единични, звънчевидни, увиснали надолу. Цъфтят януари – февруари и по – рядко през март.
Кокичето се размножава чрез луковици, които се изваждат от почвата след засъхването на листата. У нас това става през юни. Просушават се и се съхраняват през лятото в сухо помещение. През септември – октомври се засаждат на постоянно място на дълбочина 6 – 10 см. Там могат да останат няколко години. Кокичето изисква лека градинска почва и слънчево изложение, но се развива добре и на сянка.
Кокичетата могат да се засаждат из тревните площи, използват се за групови зацветявания в домашната градина, в алпинеуми и скални групи. Най – вече се отглеждат за рязан цвят. Поддават се на форсаж. Той бива късен, при който луковиците се засаждат през септември–октомври в лехи, които се покриват към началото на зимата с парникови каси и рамки и ранен форсаж – засаждат се по 6–8 луковици също през септември–октомври в саксии в почвена смес (градинска почва, листовка, дребен пясък и угнил говежди тор в съотношение 1:1:1:1). Саксиите се покриват с 8 – 10 см почвен пласт и се държат при температура 4-6С. Редовно се поливат. След около 6 седмици те се внасят в оранжерии при температура 6–8С, където цъфтят.
Съществуват 17 вида кокичета, но като декоративни се отглеждат само:
- Galanthus nivalis L. се среща у нас главно по Черноморието и в Северозападна България. Цветоносът достига височина 10–15 см. Цъфти при нормални зими през февруари–март около 20–30 дни. Цветовете са дълги 2–2,5 см, трите вътрешни околоцветни листа са по-къси, обратно широкояйцевидни, на върха с дъговидно зелено петно. Притежават слаб аромат. Особено красиви са кичестите форми – var. flore pleno fort. и var. praecox Bak., който цъфти рано през декември.
- G. elwesii Hook. дава по–едри цветове.
- G. plicatus Bieb образува по–големи луковици и по–широки листа.
- G. graecus Orph. В нашата флора се среща най–често, а най–много се отглежда по дворовете неговият вариетет maximum (Vel) Hayek.
