Навън е есен, а това значи, че природата се подготвя за сън – листата променят багрите си и започват да падат, птиците отлитат на юг. И на фона на тази есенна идилия виждаме ту цъфнал люляк, ту кестен отрупан с цвят или плодно дърво готово да цъфне. Много често се виждат тръни, които са побеляли от цвят или по поляните ни намигват срамежливо със синьовиолетовите си цветове цъфнали великденчета. Ненавременното цветоносене на растенията винаги удивлява и същевременно предизвиква много въпроси – защо се случва, какви са последиците от него и как да се предотврати?
Когато някои въпроси останат без отговор, те могат да събудят тревога, страх или пораждат суеверия – често можем да чуем, че това вещае дълга или много студена зима. Науката вече много години се занимава, и не без успех, с причините и последиците от това странно явление.
Особености и причини
Ненавременният цъфтеж на растенията се среща по-често в умерените климатични зони. В някои години явлението има по-масов характер, а в други е едва забележимо.
Извънсезонното цъфтене се наблюдава по-често при култури от семейство розоцветни. Освен при костилковите и семенни овощни култури, явлението обхваща и част от ягодоплодните култури, но се наблюдава също при орехоплодните и не малка част декоративни – дървесни и тревисти растения.
С какво е свързан този феномен?
– Резки колебания между засушаване и влажно и топло време;
– Висока степен на интензивна слънчева радиация;
– Влияние на токсични вещества;
– Влияние на газови вещества;
– Резки температурни колебания –застудяване, а след това устойчиво затопляне;
– Силно увреждане от насекоми, животни или механични наранявания.
Забелязва се, че извънсезонното цъфтене на растенията не се случва при облачна есен и не настъпва по-късно от началния стадий на органичен покой на пъпките.
Друга причина могат да бъдат сортовите особености на културите – отнася се за тези, които се характеризират с кратък вегетационен период ( с такива особености се отличават културите, които са адаптирани за по-суров климат). Когато есента е по-продължително топла, те започват да цъфтят.
Същност и последствия
Цветните пъпки у плодните растения се формират почти година – около 300 дни, обхващащи лятото, есента, зимата и много ранна пролет. Но при стечение на определени обстоятелства (излишък на хранителни вещества и влага, съчетани с високи температури) в процеса на формиране на цветовете, този процес може да се ускори в пъти и да се осъществи за два месеца (около 60 дни).
В какво се заключва биологичното значение на този процес е все още неизвестно, но е понятно, че последиците от есенния цъфтеж водят до частична или пълна загуба на реколтата. Разбираемо е, защото това, което трябва да цъфне напролет вече е изцъфтяло, а време за формиране на нови пъпки през зимния период няма, поради климатичните условия.
Освен това, по време на цъфтеж растенията изразходват част от своите запаси, което намалява тяхната студоустойчивост и при по-сурова зима се увреждат.
Какво да правим с разцъфтялите не навреме цветове?
Желателно е тези цветове да бъдат отстранени своевременно, за да не изразходват енергийните си запаси. Това е особено наложително за младите растения.
Как да предотвратим есенния цъфтеж на градинските култури?
Това може да се постигне чрез комплексни грижи през лятото и ранна есен – регулярно поливане и борба с вредителите. Важно значение има и изборът на сортове, които са подходящи за климатичната зона и чиито срокове се вместват в условията на региона.
Още малко за несвойственото време на цъфтеж
В зависимост от това, по кое време се появяват цветовете и какво е тяхното количество, загубата на реколта може да се окаже сериозна или несъществена. Но отчитайки, че ненавременно се появяват цветове късна пролет, през лятото, есента и през зимата, то отражението върху реколтата ще бъде различно.
