Резитбата е агротехническа практика, с която се направлява и регулира развитието и плододаването на лозите. За целта е необходимо отлично познаване на биологичните особености на растенията. Най-подходящото време е периодът на покой. При есенната резитба лозите се развиват и цъфтят по-рано и узряването не се забавя.Тя ги прави по-устойчиви на различни заболявания, а също така допринася за повишаване на добивите. Тази резитба крие и някои опасности и за да не навредим на лозите, трябва да знаем кога и как е правилно да ги подрязваме.
Как и кога е правилно да се извършва есенната резитба
Когато не се извършва ежегодна резитба на лозите, те нарастват интензивно на зелена маса, а това води не само до намаляване на добивите, но и до влошаване на вкусовите качества на гроздето.
Ежегодното подрязване позволява не само да се отстраняват изсъхналите и повредени части, за да се подържат добре формирани и чисти растенията, но ги предпазва от различни заболявания и вредители.
Времето на резитбата оказва много важно влияние върху силата и плододаването на лозите. Ако подрязването се извърши много рано, то тогава те ще бъдат лишени преждевременно от листна маса и ще се прекратят процесите на съзряване, защото оттокът на хранителни вещества от пръчките към старите части на главината и корените още не е завършил.
Есенна резитба може да се извършва само в незагрибните райони на страната, защото при нея съществува риск от липса на възможност за компенсиране на загубите от измръзване на пъпките през зимния период.
Най-подходящото време за извършване на есенната резитба е по време и след листопада. По това време лозите изхвърлят листата си и се подготвят активно за зимния сезон.
Да се извършва резитба при ниски температури крие също много опасности, защото дървесината става крехка и вероятността от повреждане е много голяма. Поради тази причина късната резитба може да донесе не полза, а вреда.
Правила при есенната резитба
За да постигнем само ползи от есенната резитба е необходимо да се спазват някои достатъчно прости правила:
– Пръчките, които са плодоносили през настоящата година трябва да се отстранят напълно. Необходимо е също да се проведе санитарна резитба, като се премахнат всички части, които пречат на правилното развитие и плодоносене на съседните леторасли.
– Ако лозите са още млади, то при есенната резитба е наложително да се отстранят всички излишни клони, за да не се изразходват за тях полезни вещества и сили. Опитните лозари съветват да не се оставят повече от осем най-здрави и силни леторасли. Така лозите няма да прахосват сили и енергия, а ще ги насочат към тези останали издънки и така ще се увеличи реколтата през следващата година.
– За по-старите растения е необходимо да се провежда капитална резитба. Това означава, че е необходимо да се режат всички издънки, които обикновено не са по-стари от една година. Такова подрязване помага на лозите да се подмладят, да отдъхнат през зимата и да получат сили.
– Лозите, които добре плодоносят е необходимо да се съкращават с около 10% от цялата дължина.
– За някои сортове плододалите пръчки се отстраняват напълно и се заместват с млади, които по правило се ориентират хоризонтално. Задължително се отстраняват непродуктивите пръчки.
– Избират се най-силните пръчки и се режат на 1-2 пъпки. При резитбата е важно да се пазят от увреждане възлите, носещи пъпките.
Що се отнася до страничните издънки, то те трябва да се съкращават не повече от втория лист.
Рязането на пръчките и клоните трябва да бъде извършено така, че срезът да е насочен към вътрешната част на храстите.
Срязването е наложително да се прави перпендикулярно, равномерно и внимателно, за да няма наранявания на пъпките. Необходимо е да се ползват остри и стерилни инструменти, за да няма пренасяне на болести, а срезовете да се третират с антисептични средства.
Ако са спазени всички тези правила при есенната резитба, то лозите ще презимуват отлично и ще ни зарадват със силен ръст и богата реколта през следващата година.
