Заради априлските студове и летните суши реколтата от винените лозя ще бъде по-ниска. За това предупредиха в началото на гроздобера от Националното сдружение на българските лозари.
Дали е така в лозарските масиви на с. Брестовица, област Пловдив, попитахме участниците във Фестивала „Брестовица – грозде и вино“, което се проведе в събота.
Попитахме, но категоричен отговор не получихме, тъй като лозарите още не са теглили чертата на добивите. „Гроздоберът продължава, тепърва ще правим сметките“. Всички обаче бяха единодушни, че тази година е по-добра от 2024-а. „Тогава гроздоберът започна по-рано и приключи по-рано. Периодът беше много кратък и затова реколтата беше слаба“, обясниха лозарите.
Рени Джингарова, един от създателите на най-младата семейна винарска изба в Брестовица (а те са общо 5 изби), ни разказа за климатична аномалия, на която тя е била единствен свидетел в лозарското стопанство тази година.
„В най-горещия ден на годината термометърът вътре в лозето отчете само за десет минути 64 градуса по Целзий. Червената детелина под ореха за секунди оклюма и стана като сварена, а горната страна на лозовите листа побеля. Лозичките бяха спасени, само заради това, че по-рано през деня обилно ги полях“, спомня си тя.
Нито един специалист в растителната защита не е могъл да обясни белия налеп по листата с някакво заболяване. „Ако е било заради болест, то тя е нова за България“, счита тя. Семейство Джингарови отглежда повече от 15 години лозя и може да разпознае всяко заболяване. Според Рени, налепът е резултат от защитните функции на лозята от убийствените 64 градуса, каквито Националният институт по метеорологи и хидрология никога не е отчитал у нас. По данни на института най-високата температура, установена от метеорологичните станции, е 45,2 градуса – през 1916 г. в Садово.
Рени Джингарова твърди, че термометрите, които са поставени в семейните лозя, са точни и са отчели точно 64 градуса.
Иначе бич при лозята през тази година е бил шареният гроздов молец. „Закупихме за 700 лева литър инсектицид, който трябваше да унищожи неприятеля. Пръскахме няколко пъти, но резултатът беше нулев. Молецът необезпокоявано разви няколко поколение. Резултатът е, че сега преди да правим виното, трябва да изчистим гроздето от повредените зърна. А това е свързано с допълнителен труд, време, и пари“.
Най-младата винарска изба „Джинвира“ няма залежали количества вино. За 8 години ценителите са запомнили името ѝ и търсят вината й. „Успяхме да изнесем количества във Франция – световната столица на виното“. В Малта също са пили вино на „Джинвира“. Най-големите продажби са в България и вече е добре разработена мрежата за дистрибуция.
В семейството отговорностите са разпределени. Павел Джингаров се грижи за лозята и организира работниците. Съпругата му Рени помага на всички и за всичко. Синът Георги Джингаров е отговорен за качеството на виното, а дъщерята Таня се грижи за пазара.
