Рядко има цветна градина без богородички. У нас те са известни с това име заради обилния им цъфтеж по време на светлия християнски празник Успение Богородично, когато хората отиват за благослов с букети от тези цветя. В Унгария те са символ на есента и унгарците ги наричат есенни рози, а астра на гръцки означава „звезда“. Пренесена от Азия, днес астрата впечатлява с голямото видово и сортово разнообразие – известни са над 600 вида, а сортовете надвишават 4000.
Астрата е пренесена в Европа през 30-те години на 18 век от френски монах и е отгледана най-напред в кралската ботаническа градина. Много скоро се разпространява на целия континент.
Съществуват различни легенди за тези красиви цветя. Според древногръцката митология Астрея е богиня на справедливостта, защитница на правдата и името и означава „звездна“. Живеела сред хората, но не било по силите и да се справи с несправедливостта на земята и се качила на небето, където се превърнала в съзвездието Дева.
Легендата гласи, че тя се вълнувала от красотата на звездите, но страдала много и за хората, а когато гледала земята и плачела, сълзите й се превръщали в приказни цветя. Легендите продължават с това, че ако излезем в полунощ в градината, сред астрите, ще чуем тих шепот – тогава те разговарят със своите сестри на небето – звездите. Тези легенди са родени в Европа и не без участието на ботаници и астрономи, независимо, че очарователните красавици са пренесени от Азия.
Най-популярни у нас са едногодишните астри калистефос (Callistephus), чието име означава „прекрасен венец“ – те се отличават с богато цветово разнообразие, форма и височина – от 20 до 100 см.
Размножават се чрез семена, които се засяват директно или се отглежда разсад. Желателно е субстратът да бъде обработен предварително, за да не боледуват растенията. До поникването е необходимо постоянно овлажняване и температура 15-16 градуса. При появата на първите истински листа може да се пикират, но не е задължително, защото от пресаждането не боледуват.
Засаждат се на постоянно място, когато опасността от замръзване премине. Разстоянието между нискораслите богородички трябва да бъде 10-15 см, а при високораслите 20-25 см. Астрите имат компактна коренова система и реагират много благоприятно на подхранване – отблагодаряват се с много цвят и продължителен цъфтеж.
Предпочитат по-плодородна и добре дренирана почва. Не понасят преовлажняване, защото се разболяват от фузариоза, особено при гъста посадка. Не се развиват добре и на кисели почви. При обилно поливане разсадът се разболява от черен крак – чернилка. Болестта поразява и възрастните растения. Особено бързо се развива при влажно и топло време. Наложително е третиране с ридомил или медсъдържащи препарати – 1% -ов бордолезов разтвор или купроцин 0,4%. Ако не се вземат мерки изсъхват целите растения.
Нискораслите сортове могат да се отглеждат на тераси, балкони и веранди в сандъчета или саксии.
Богородичките не трябва да се засаждат на едно и също място. Най-добре се развиват, когато имат за предшественици тагетеси или невени.
Астрите са светлолюбиви растения, но понасят и леко засенчване.
