Богородички (Callisfephus)

Богородичките зацъфтяват от лятото и продължават да радват с пищното си многообразие от цветове до късна есен. Съцветията приличат на големи маргаритки или на малки кичести хризантеми. Листата са мъхести и дълбоко нарязани. Голямо е разнообразието от видове – ниски, високи, обикновени, кичести. Разнообразие от багри: от бяла, розови, виолетови, червени, сини.
Богородичките са чувствителни на гъбни болести при многократното им засаждане на едно и също място и при неравномерна поливка. Развиват се добре на пряко слънчево огряване. Поливат се умерено, равномерно и редовно, почвата да е плодородна, глинесто-пескълива с неутрална реакция на почвения разтвор. Наторяването е желателно през периода на цъфтежа.
Размножаването на богородичките става чрез семена, засявани направо на място или чрез разсад. За тази цел семената се засяват към края на февруари или март в топло помещение при температура 18-20ºС. На постоянно място се засаждат през май, на разстояние 30-40 см за средните сортове и 50-60 см за високите сортове.
Според формата на цвета височината и продължителността на изцъфтяване, богородичките са се подредили в четири групи:
І. Prinzess aster – растенията образуват разклонен х раст, висок 50-80 см. Съцветията са полукълбовидни и достигат 9-14 см в диаметър. Известни сортове от тази група: Anna – с люляко-розови цветове: Martscha – с тъмнорозови цетове; Barbara – със светловиолетови цветове; Gabriela – люляково-розови цветове.
ІІ. Paleonien aster – с по-широки лигули, изправени и леко завити навътре, с което наподобяват цветовете на божура, откъдето носят и наименованието си. Растенията са високи 50-60 см, а съцветията достигат 8-10 см в диаметър. Този вид се отглежда масово.
ІІІ. Atraussenfeder aster – цветовете от тази група са едри, със силно завити лигули, които при пълно разтваряне на цвета увисват и наподобяват на щраусово перо, откъдето носят и наименованието си. Цветовете от тази група са нетрайни след откъсването им.
ІV. Kalifornische aster – високи растения. Достигат височина 70-75 см, с едри съцветия до 15 см в диаметър. Едно съцветие изцъфтява около 25-30 дни. Лигулите са по-прибрани, което ги прави по-издръжливи при рязания цвят.
Богородичките са светлолюбиви растения. Не понасят торене с неугнил оборски тор. При излишна почвена и въздушна влага растенията лесно заболяват. При топло и сухо време цветовете издребняват и бързо увяхват.