Едногодишните астри, се наричат още богородички, може би защото цъфтят най-обилно около Богородица. Легендата разказва,че когато Бог сътворил света, звездите на небето били разноцветни. А на земята расли само папрат, хвощ и треви. Цветя още нямало. Скучно било на земята. И ето веднъж, палавият вятър решил да открадне цветя от небето. Духнал през една нощ колкото сили имал и всички звезди от небето паднали върху земята. Там, където те били върху нощната пелена, останали само дупчици. И през тези дупчици през нощта проникнала дневната светлина. А на сутринта, когато слънцето изгряло, по цялата земя разцъфнали малките звездички на цветята. По това време двама даоски монаси решили да изкачат високата планина, за да видят звездите отблизо. Дълго вървели те по трънливата гора. Промъквали се през бодливите хвойнови клони. Катерели се по едва забележими планински пътеки. Пързаляли се по снежните ледници. Докато не стигнали до върха на най-високата планина на Алтай. Но като стигнали до върха, те видели, че звездите са пак толкова високо в небето и не са станали дори малко по-близо. Пътят им назад бил дълъг. Монасите останали без храна и вода, изподрали до кръв тялото си, дрехите им се изпокъсали. Почти без сили те се спуснали от планината и излезли на една прекрасна поляна, където бълбукало чисто поточе и растели красиви цветя. "Погледни — казал един от монасите, — ние изминахме такъв дълъг път, за да видим красотата на звездите на небето, а се оказва, че те живеят тук, на земята". Изкопали те няколко растения и ги пренесли в манастира. Нарекли ги астри. Китайските астри наброяват около 4000 сорта, които ботаниците обединяват в 40 групи, 10 типа и 3 класа. А родът им наброява около 250 вида. Попаднали в Европа от Китай преди 250 години. Богородичките се размножават само със семена. Сеят се в сандъчета в рохкава пръст, смесена с малко пясък. При температура 14-16° С семената покълват за 4-7 дни, пикират се на разстояние 2-3 см. В края на май – началото на юни се засаждат на открито в градината. Пак тогава могат да се сеят и направо на открито, без да се прави разсад. Подхранват се няколко пъти през лятото, поливат се редовно. Развиват мощна коренова система с добра възстановителна способност, което им позволява дори с повреда да си прихващат добре дори когато са с пъпки или цвят. Това им качество е много полезно, когато се оформят есенни бордюри с ниски сортове. Растат добре на всякакъв вид почва, обичат слънчеви и полусенчести места. Те по-малко от другите цветя се страхуват от вредители и болести.