На 6 август християнската църква отбелязва празникът Преображение Господне или Сотировден. Установен още в първите векове на християнството, този ден припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Христос - явяването му в небесна слава пред неговите ученици Петър, Йоан и Яков.
Юдейският народ не познал в Христос очаквания месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за своите страдания.
За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето му светело като слънце, а дрехите му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с него за предстоящите му страдания и доброволна смърт.
Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение, него слушайте!" Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато синът човечески не възкръсне от мъртвите.
Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.
В народните обичаи този празник се определя като денят от лятото, в което времето се обръща и слънцето тръгва към есента.
На този ден се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прекади от свещеника в църквата за благослов, защото от гроздето се прави виното – символичен образ на христовата кръв. В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение “Освещаване на гроздето”.
Според народната вяра узрелите къпини са дяволско грозде и според поверието могат да се ядат след 6 август.
На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.
