Агенцията по храните обяви второ огнище на чума по дребните преживни животни на 28 юни 2018 г. в село Кости, общ. Царево, област Бургас. Предприетите са мерки за контрол и ограничаване на разпространението на болестта съгласно Заповед на изпълнителния директор на БАБХ и Решение на Европейската Комисия 2018/911.
Принудително ще бъдат убити по хуманен начин и обезвредени 393 отглежданите дребни преживни животни в селото (овце и кози). Собствениците на убитите животни ще бъдат обезщетени съгласно условията на националното законодателство.
В общините Царево, Малко Търново, Приморско и Средец от обл. Бургас е наложена забрана за придвижване на дребни преживни животни, с изключение за незабавно клане, както и на продукти, получени от тях, които не са преминали термична обработка.
Ситуацията със заболяването се проследява и контролира стриктно от експертите на БАБХ. Продължават да се извършват клинични прегледи на всички животновъдни обекти с дребни преживни животни в определените като рискови населени места от обл. Бургас и Ямбол, с оглед ранно откриване на болестта и ограничаване разпространението й.
Заболяването е разпространено в страни от Африка намиращи се в района заключен между Тропика на рака и Екватора, а така също и Египет, Близкия изток и Индийския субконтинент. В Европа болестта е регистрирана в огнища в турската част на Тракия в непосредствена близост до България. У нас до момента не са наблюдавани случаи.
Животните се заразяват при пряк котакт с болни. Най-честия начин за заразяване е посредством вдишване на вируса по аерогенен път. Изпражненията, секретите от носа и очите са богати на вируси и приемането на храна и вода замърсени с тях е също възможен начин на заразяване. В Африка заболяването се характеризира и със сезонност. Проявява се с пик през дъждовния и сухия сезон.
Инкубационният период е в рамките на 3 до 7 дена. Заболяването започва с внезапна треска като температурата достига до 40-41°С. Засегнатите животни са депресирани и сънливи, козината им е настръхнала. От очите, носа и устата започва да изтича бистър секрет, който по-късно в резултат на вторична инфекция става по-гъст и жълт. Лигавицата на устата и очите се зачервява силно. Появява се епителна некроза под формата на малки точки до по-големи размери в областта на венците, устните, вътрешната повърхност на бузите и горната повърхност на езика. Некротичните области нарастват на брой и размер и се съединяват. Устната лигавица става бледа и покрита отлюспени умиращи клетки придаващи сиреновидната маса съдържаща се в устата. Подобни изменения могат да се наблюдават и по лигавиците на носа, вулвата и вагината. Често устните се подуват и уголемяват, напукват се и се покриват със струпеи.
Два дена след етапа на треска се проявяват признаци на диария. При по-леки случаи на протичане тя може да не се прояви. Изпражненията са меки и воднисти с неприятна миризма и могат за съдържат кръв и части от мъртва чревна тъкан. Засегнатите животни дишат учестено, тежко болните животни имат трудно и шумно дишане и мека болезнена кашлица. Кашлицата е признак на възникналата пневмония. Заболяването продължава с дехидратация на организма и последваща смърт 7 до 10 дни след появата на клинични признаци. Малка част от заболелите животни оздравяват след продължителен период на възстановяване.
Заболяването протича в свръхостра, остра и подостра до хронична инфекция. Свръхострата форма се наблюдава предимно при кози. При острото протичане на болестта се проявяват повечето от гореописаните признаци. Бременните заболели животни абортират. Подострото протичане се характеризира с развитие на пневмония.
