Ако обществеността иска да знае как протичат срещите на министерството на земеделието с браншовите организации по бъдещата обща селскостопанска политика ОСП, ще останат без информация, защото агроведомството за пореден път не кани медиите на подобни дискусии. Темата е обгърната от пълна мъгла, като единственият източник на информация остават Европейската комисия и нейното представителство в България, благодарение на които обществеността успява да разбере подробности около бъдещите политики.
Днес от 14 часа в агроведомството са поканени всички представителни браншови организации, които са подготвени по темата и имат конкретни предложения. Често подобни срещи минават с остри дебати, защото политиките на администрация са твърде неясни и общи и не дават онази конкретика, която е необходима за земеделската общност. В крайна сметка администрацията често излиза с политически решения, незнайно къде формулирани, които често нямат нищо общо с предложенията на хората от бранша.
От доклада на еврокомисаря Фил Хоуган, представен на 1 юли, се разбра, че отделните държави имат възможност да прехвърлят средства между първи и втори стълб на подпомагане, че могат да заделят средства за специално подпомагане на младите фермери и че ще има нови тавани на плащане, които се въвеждат отново, за да има остатъчен ресурс за насърчаване на младите хора.
До този момент агроведомството и големите браншови организации са против новите тавани за плащане с мотива, че това ще отвори врата за ново раздробяване на стопанствата. В същото време анализите на експерти от областта на поземлената реформа сочат, че сегашният начин на подпомагане не насърчава комасацията и продължава да работи за обезлюдяване на селата.
Очевидно браншовици и администрация ще има да си говорят по много теми, но целта на чиновниците е до ушите на хората да не стигат научнообоснованите тези на хората, които реално са заети в земеделието. Защото знаем, че в самото министерство отдавна не работят агрономи или геодезисти, а е пълно с неспециалисти, завършили какви ли не специалности, нямащи нищо общо с агросектора, които са неефективни не само по правенето на политики, но и при изпълнението на преките си задължения. Само че от тях зависи бъдещето на земеделците и затова мнозина от тях отдавна прозряха, че конкурентност в България се постига не с държавна подкрепа.
