Протестите за изкупните цени на черешите през пролетта предизвика разнопосочни мнения, коментар по които дават и икономистите от ИнтелиАгро. В обстоен анализ те дават отговори, базирайки се на статистиката в производството от последните години. Синор.БГ публикува със съкращение това изследване.
Площите с череши в България растат през последните години и вероятно ще надхвърлят 120 000 декара през 2018 г. Само за периода 2014-2017 г. реколтираните площи са се увеличили с над 40%, по данни на агростатистиката. С изключение на слабата заради неблагоприятни климатични явления 2016 г. страната е произвела около 50 000 тона череши на година. Производственият капацитет продължава да нараства, като по оценки на ИнтелиАгро през настоящата година в плододаване са влезли нови над 8 хил. дка (или по консервативни оценки над 4 хил. тона продукция).
От произведената продукция обикновено между 60-65% (25-30 хил. тона) отиват за преработка – най-вече пулп, който се изнася и който впоследствие се превръща в коктейлни череши, но също за бонбони и др. Ако се вярва на данните на НСИ, то средно едно домакинство в страната консумира по около 2,2 кг. череши на година (което включва покупките както от търговската мрежа, така и нерегистрираните покупки, напр. директно от производител на пътя). Това означава, че пазарът за прясна консумация у нас едва достига 7 000 тона. Официално регистрираният износ от страната през последните години се движи между хиляда и 3 хиляди тона. Очевидно е, че при растящото производство фермерите би трябвало да изнасят все по-големи количества навън, тъй като вътрешният пазар не може да ги поеме. Това, обаче, не се случва.
Кълбото се разплита
Не всяка череша може да отиде за прясна консумация, за преработка или за износ. Всеки от тези три канала има своите специфики. Така например преработвателите търсят по-дребен плод, но това не означава непременно по-некачествен (размекнат или червив). Те не купуват едри череши, защото не им вършат работа. Родният пазар за прясна консумация предпочита т.нар. хрущялки (основно остарелите вече сортове „Ван“ и „Бинг“ с диаметър 25-28 мм., а също и български сортове). За износ критериите нарастват. Водещ е размерът (30-34 мм.), цветът (тъмно червен, еднороден в партидата), което означава и по-нови и търсени навън сортове, както и заготовка (охлаждане, калибриране), евентуално опаковка, сертифициране на стопанствата по определени международни стандарти (абсолютен минимум е GlobalGap) – все изисквания, на които в България отговарят все още незначителен процент от стопанствата.
Коя череша колко струва
Трите канала на реализация съвсем естествено носят различен приход на килограм продукция. Черешата за преработка през годините се движи на цени между 0,60-1,10 лв./кг в зависимост от реколтата, за прясна консумация за вътрешния пазар между 1,50-2,50 лв./кг. и за износ от 2-5 лв./кг. И тази година, както и в предходните, масово в медийното пространство се спекулира, че черешите се изкупуват от производителите на цени от 60-80 стотинки за килограм и впоследствие се продават по 3-4 лева в големите градове. Това не е вярно, защото става въпрос за цена за преработка, докато за прясна консумация изкупната цена от производител и сега се движи в диапазона 2-2,20-2,50 лева за кг.
Защо близо 2/3 от произведената продукция у нас отива за преработка, след като цената там е най-ниска? Отговорът е - защото масовото качество е такова и не би могло да се реализира на друг пазар.
А е такова по ред причини, които сме коментирали многократно през годините – сортовата (остаряла и твърде разнородна за организиране на големи партиди) и възрастовата структура на част от насажденията, масово разпространените екстензивни технологии дори сред новите градини, липсата на достатъчно инвестиции в заготовка, нежеланието на производителите да се сдружават (повече за състоянието на черешопроизводството виж тук).
Губят ли производителите?
Не. При държавна помощ за зимните пръскания от порядъка на 25-27 лв./дка и субсидии на дка от над 200 лв. (обвързано подпомагане, плащане на площ, преразпределително плащане, зачимяване на междуредията, преотстъпен акциз за горивата, намален данък печалба), което в голяма степен покрива разходите по поддръжка на насажденията, на производителите остава да платят брането от 0,25-0,3 лв./кг. и разликата в продажната цена формира печалбата. От тук следва, че доходността на единица площ зависи от добивите, качеството и пазарната реализация – т.е. от начина, по който производителите се справят с бизнеса си.
Сбърка ли някъде държавата?
Ако държавата е трябвало да вземе конкретни мерки за развитие на черешопроизводството, те са свързани най-вече с условията за получаване на публична подкрепа (основно от европейските фондове за земеделие). Политиката на ЕС за субсидиране в сектора го направи атрактивен за всякакви случайни играчи, които влязоха в него без абсолютно никаква подготовка. Въпреки растящия брой модерни, интензивни черешови насаждения с капково напояване и защита против измръзвания и градушки, прави впечатление, че все още се създават много градини по морално остарели технологии, с посадъчен материал със съмнително качество, без да се прави сметка за новите пазарни изисквания.
Инвестициите в заготовка (охлаждане, калибриране, пакетиране) значително изостават от ръста на новите насаждения. Сортовият състав е толкова шарен, че е много трудно да се направи групаж от голяма по обем и еднородна продукция. Нежеланието на фермерите да си сътрудничат в планирането и предлагането на продукция на пазара, както и в преговорите с потенциални търговски партньори, също оказва огромно влияние, а изкуствените мерки за стимулиране на групите на производители от страна на МЗХГ няма да промени този факт.
В серия от публикации сме спирали вниманието си на нуждата европейското финансиране да се насочва именно в посока стимулиране решаването на тези проблеми. Инвестиционни намерения да се подкрепят там, където условията са подходящи, да са обвързани с интензивни системи за производство, с нужното напояване и защита на насажденията, с ограничен, но елитен сортов състав и едва след като се създаде суровинната база, да се дава приоритет на инвестициите в заготовка и маркетинг. Давали сме и достатъчно чуждестранни примери как това може да стане на практика.
