Колкото повече се отдалечаваме от началото на прехода, толкова аграрната статистиката дава все по-ограничена информация за състоянието на най-уязвимия подсектор от селското стопанство, какъвто е животновъдството. Докато преди десет години освен броя на отглежданите животни в информационните бюлетини бяха включвани и данни за размера и числеността на стопанствата, то днес данните са повече от оскъдни. Не, че българинът не си знае каква част от неговите съселяни зарязаха родния бизнес и тръгнаха да търсят препитание зад граница. Но е редно държавата да знае с какъв ресурс разполага, защото ще й се налага да прави някакви политики в агросектора.
И все пак, да погледнем последните данни от 2017 година, изнесени от агроведомството в края на миналата седмица, които сравняват числеността във всички подсектори от животновъдството през миналата спрямо предходната 2016 г.
Макар и с единични проценти, статистиката показва намаление в поголовието при почти всички животни – като се започне от биволите и млечните крави и се стигне до овцете и свинете. Изключение правят само козите, чийто брой през миналата година е нараснал до 256,5 хиляди, при 237,5 хил. през 2016 г. Преди десет години обаче отглежданите от българите кози са били 730,3 хиляди, което показва, че с изчезването на дребните стопанства е отпаднало и това препитание в селата.
Ако погледнем общата картина за развитието на животновъдството през последните 10 години, когато с присъединяването на страната в ЕС започна подпомагането и на неинтензивните подсектори като животновъдство и зеленчукопроизводство, ще видим, че отливът от тях продължава.
Сривът в производството е тотален и обхваща всички стада, като най-засегнати са овцевъдите. За последните 10 години броят на отглежданите овце е намалял с близо половин милион броя, като от 1,784 милиона през 2008 г. през миналата година те са били едва 1,316 млн. Само да припомня, че през 2008 г. сравнявахме числата с тези от времето преди 1989 г., когато годишно в страната се отглеждаха между 6 и 7 млн. овце.
Сериозно намаление се отчита и при млечните крави въпреки финансовите инжекции от Европейския съюз, които отчасти стопират отлива от това производство. Докато през 2008 г. броят име е бил 343,5 крави, то миналата година те са наброявали едва 252 хиляди, при 271 хиляди през 2016 г.
Експертите обясняват отлива с пренасочването на интереса към месодайното животновъдство, но и това не е сигурно, като се знаят проблемите с изкупуването на говеждо месо и липсата на достатъчно лицензирани кланици.
За последното десетилетие леко увеличение се наблюдава единствено при биволите, които от 9,4 хил. броя през 2008 г. през миналата година са наброявали 12,4 животни. Спрямо 2016 г. обаче статистиката отчита лек спад, тъй като тогава в страната са били отглеждани 13 хиляди биволи.
Свиневъдството също не е защитено от кризите, тъй като за десет години броят на отглежданите животни е спаднал с повече от 13%. Докато числеността им през 2008 г. е била 756.1 хиляди, то към първи ноември през 2017 г. пада до 593 хиляди прасета.
В същото време експертите от министерството отчитат, че пред миналата година в кланиците са били заклани 1 065 хил. броя свине, което е с 3.2% повече спрямо 2016 г.
По отношение на броя на стопанствата и техния вид – малки, средни или големи, статистиката от 2017 г. не дава отговор, което трудно може да се обясни с призива за „прозрачност“ в дейността на държавните ведомства.
