Но 20 декември църквата почита паметта на свети Игнатий Богоносец. С Игнажден реално започват и коледните празници. Този ден се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. В различни краища на страната този ден има и различни наименования - Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
В Източна България на този ден е първата коледна вечеря, като трапезата е изцяло постна.
Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе през прага, взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета …)“. В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазника дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“.
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст – да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: „Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно!“. После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи.
Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.
Ето и какви поличби са свързани с този ден според народна метеорология.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Според народните поверия на този ден не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
Не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.
Именници на този ден са Игнат, Игната и техните производни - Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Пламен и Огнян и техните производни - Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира, Светослав и Светослава.
