За производителите на картофи в Европа добив от 5 тона от декар се смята за обичаен. В България някои се хвалят, че вадят и по 10 тона, но по официални данни за последните 3 години средният добив не е достигал 1,5 тона, макар преди това да е надхвърлял и 2 тона от декар.
Защо разликата е толкова голяма? Едва ли нещата опират до само до сортове и селекция, а българските фермери отдавна са загърбили отношението „както и да ги гледаме, все ще се родят”. Явно обаче има какво да се заимства и от европейските практики, особено що се отнася до любителите-градинари. Ето няколко полезни съвета.
Мястото за засаждане на картофите трябва да се подготви предварително – на всеки квадратен метър се влага по кофа оборски тор, половин литър дървесна пепел и лъжица коплексен (комбиниран) минерален тор. Всичко това се разхвърля равномерно по повърхността и се прекопава. Оборският тор може да е пресен, но най-добре е да се използва почистената постилка за животните заедно със сламата.
Картофи се садят там, където не са били отглеждани най-малко 4 години. Най-добре растат след зеле, краставици и кореноплодни култури.
Картофите са сред най-благодатните зеленчуци за подхранване, като само по този начин реколтата може да се увеличи с 40-50%. Обикновено при засаждането се влагат 50% от препоръчаните върху пакетите със семена количества суперфосфат и калиев сулфат, а останалата половина се използва при появата на цветните пъпки. Прави се по този начин, тъй като тогава се формират грудките и торовете стимулират увеличаването на броя им.
Основната причина за слаби реколти при картофите е израждането на семенния материал. Интересно е, че холандците вадят картофите, които ще оставят за семе, по-рано от останалите – обикновено 3-4 седмици след началото на цъфтежа. В този момент грудките са пораснали само до среден размер и са чисти от инфекции, затова и такъв посадъчен материал се смята за елитен. Ако ще оставяме собствени картофи за семе, трябва да ги вземем от огнищата с най-дебели стъбла, където грудките са с приблизително еднакъв размер без дребосък.
Материалът, оставян за семе, трябва веднага да оставим да позеленее. За целта грудките се държат на перваз или в светло помещение за седмица-две. Най-добре обаче се получават нещата, когато ги оставим под сянката на дървета. Изключително важно е да не се оставят под прякото попадение на слънчевите лъчи.
Преди засаждането грудките трябва да бъдат обработени с микроелемнти. За целта в 10 литра вода се сипват 50 грама борна киселина и 20 грама меден сулфат (син камък). Получената смес се разбърква и се пръскат картофите от едната страна, след което се оставят да изсъхнат и след ново разбъркване на разтвора се обработват и от другата страна, като пак се оставят да изсъхнат. Опитни градинари твърдят, че методът не кой знае колко сложен, а увеличава реколтата 1,5 пъти. И да не забравяме предпазните средства в работата с борната киселина.
