Евтиният внос на подправян пчелен мед застрашава пчеларството по целия свят, а последиците за производството на храни в световен мащаб са жестоки, се посочва в материал на електронното издание Euractiv, позоваващ се на проучване на Европейския център за съвместни изследвания, публикувано през миналия декември, според което в 14 от всеки 100 проби пчелен мед е открита добавена захар.
Проучването е проведено след доклад на Европейския парламент за най-фалшифицираните храни, в който пчелният мед заема 6-то място. Изследователите са тествали общо 2 264 проби с мед от държавите-членки на Европейския съюз плюс Норвегия и Швейцария, взети на всички нива на веригата за хранителни доставки. За около 20% от продуктите, представяни като смес от няколко вида мед от страни от ЕС или като чист мед с географско наименование за произход от конкретна държава-членка на общността, са възникнали съмнения, че съдържат добавяна захар. При представяните като смес от мед от ЕС и извън общността, смес от няколко страни извън ЕС и мед с неизвестен произход съмнителните продукти са около 10%. Въпреки това от Euractiv са се съсредоточили върху последните, вместо да наблегнат на двойно по-големия процент фалшифициран мед, произвеждан в общността и маскиран като висококачествен.
Измамите с меда стават по няколко начина – чрез продажбата на по-евтиния многоцветен мед като получен от само една култура, цената за който обикновено е по-висока; чрез добавяне на захарен сироп за увеличаване на количеството; чрез вадене на меда, преди да е напълно готов, и последващото му изкуствено сушене , за да се спестят времето за получаването му и разходи по производството, обясняват от изданието. Във всички описани варианти крайният продукт се различава доста от това, което потребителите си мислят, че купуват, както и от юридическото определение за мед в ЕС, формулирано като „естествено сладко вещество, добито от пчелите Apis mellifera от нектара от растения ..., което пчелите събират, преработват чрез съчетаване със специфични собствени вещества, отлагат, дехидратират, съхраняват и оставят в пчелните пити да узрее”.
Държавите-членки са длъжни да извършват лабораторни проверки на произвеждания и внасяния от тях мед по параметри като произход, нива на полен и влага, както и за наличие на добавена захар. Методите за проверка обаче се различават, а фалшификаторите ги проучват добре, за да могат да се изпреварят контролните органи. „Само с един метод не е възможно да се установи доколко автентичен е всеки мед, тъй като има страшно много начини за подправянето му. Нещата тук са като с допинга в спорта – извършващите проверката никога не могат да са сигурни, че на пазара не се е появил нов стимулант. Като вземем предвид разнообразието от захарни сиропи, осъзнаваме, че няма универсална технология, която да успее да засече всички нередности при анализирането на пробата, необходимо е да се извърши проверка за множество химически вещества и на многобройни физически параметри”, обяснява д-р Щефан Щварцингер, професор по структурна биология в университета в германския град Байройт.
За преодоляването на тази трудност д-р Шварцингер предлага да се използва ядрено-магнитен резонанс при анализа на пробите. Магнитните вълни осигуряват моментален „профил” на тествания мед, който се сравнява с база данни на 10 хил. вида оригинален мед от целия свят. По този начин ще може да се установи дали написаното на етикета отговаря на съдържанието в буркана.
По думите му ядрено-магнитният резонанс е изключително ефективен, макар да не е приеман навсякъде заради бавното навлизане на новите технологии в хранителния бранш, необходимостта от научен консенсус и съпротивата в отрасъла. „Представете си, че сте купили голямо количество мед, а след това с този нов метод се установи, че продукцията е подправена. Това със сигурност е източник на съпротива спрямо приемането на нови и по-сигурни методи за определяне на чистотата на меда”, обосновава се специалистът.
Гражданите на ЕС обаче обичат меда и изяждат средно по 700 грама годишно, като Гърция и Австрия са начело в списъка с по 1,7 килограма на глава от населението. Но общността консумира повече мед, отколкото произвежда, като най-големите вносители са Великобритания, Белгия и Испания. Производството на мед в Испания е намаляло с 4,08% през 2016 г., обявиха от министерството на селското стопанство на страната, цитирани от специализираното в бранша подразделение на изданието EFE. Половината от вносния мед в ЕС пък идва чак от Китай, тъй като например Етиопия, която произвежда една четвърт от меда в Африка, не е в състояние да осигури достатъчни количества за задоволяване на потребностите на общността.
Китай е най-големия производител на пчелен мед в света, като през 2014 г. в страната са добити 437 600 тона при 161 031 тона в ЕС. Продажбите на мед в чужбина са осигурили на Китай 276,6 млн. долара през 2016 г. Между 2000 и 2014 г. производството на мед в страната се е у величило с 88%, стимулирано от нарастващия износ на продукта, сочат данни на Организацията за земеделие и прехрана. Броят на пчелните кошери за същия период обаче е нараснал само с 21%.
Евтиният китайски мед вероятно е подтикнал някои европейски страни да го внасят и след това реекспортират, представяйки го за свое производство. Между 2012 и 2015 г. Испания, Словакия, Португалия, Полша, Холандия, Литва, Италия, Ирландия, Германия и Белгия са увеличавали износа на мед, докато същевременно вносът им от Китай е нараствал драстично, а при последвалия спад през 2016 г. същото се случва и с износа на мед от посочените държави. „Налице е значителен по обем пазар в рамките на ЕС, който трябва да бъде проверен по-обстойно”, изтъква аржентинецът Норберто Гарсия, президент на Международната организация на износителите на мед.
Намаляването на пчелите в световен мащаб през последните няколко години представлява сериозна заплаха за снабдяването с храни, тъй като опрашването на между 5% и 8% от селскостопанската продукция зависи от тях. В Китай броят на пчелите също намалява заради отровните пестициди, които поемат с храната, както и заради набиращия скорост процес на урбанизация в страната. Снимките на китайски фермери, опрашващи плодните дървета на ръка, се превърнаха в символ на високото ниво на вредни емисии там. Как обаче при намаляващата продуктивност на кошер в световен мащаб китайските пчели успяват да осигурят толкова високи добиви, за да задоволят нарастващия износ на мед?
Отговорът е в метода на производство на китайските пчелари. Неузрелият мед се събира още на етап сироп с високо съдържание на вода, след което се нагрява в специални сушилни, остатъците от смоли се премахват чрез филтриране, а поленът може да бъде премахнат или добавен, за да се замаскира страната на произход. Добавят се и захарни сиропи за постигане на вкус, близък до търсения на различните пазарни нива. „Добиването на неузрял мед означава по-бързо и по-голямо производство на продукт, който не покрива определението „мед”, заяви Гарсия, който има и професорско звание. Той е проучвал специално подправянето на меда и твърди, че заради фалшификатите пчеларите по целия свят губят до 600 млн. долара годишно.
Заливащия ЕС китайски мед не е нищо ново – между 2002 и 2004 г. вносът му бе забранен заради липсата на информация за произход върху етикетите и риска да съдържа олово. Забраната обаче бе отменена заради нарасналото търсене, което общността не успя да покрие с доставки от алтернативни източници, и вносителите се възползваха максимално от разкрилата се възможност. „Производството на мед има определен капацитет и той често е бил достиган, но търсенето не спира да расте”, посочва двигателя на целия процес по подправяне на меда президентът на международната асоциация.
Според него обаче заради огромните количества фалшив мед, които понижиха цените по целия свят, през 2017 г. китайските износители не са в състояние да се конкурират с чистия мед на настоящите ценови нива. Главната агенция за надзор на качеството, проверките и ветеринарните инспекции на Китай пък вече контролира строго качеството на изнасяния мед, особено за ЕС, в опит да ограничи загубите. Това доведе до спад на износа на мед от Китай за общността с 3% през 2016 г., след като той бе достигнал върхово ниво година по-рано. По-голямата информираност на потребителите също накара вносителите да се откажат от китайския мед, а все повече вериги супермаркети в ЕС използват ядрено-магнитния резонанс за проверка на качеството на продукта, за да избегнат обвинения в измама с храни.
Но да се разчита на пазара да се саморегулира е логично само докато икономическите стимули съвпадат с интересите на потребителите, което е по-скоро изключение, отколкото правило.
Правилата на пазара на мед в ЕС се определят с Директивата за меда, но изискванията за произхода на продукта са изключително занижени. Възможните надписи върху етикетите включват „смес от няколко вида мед от ЕС” (т. е. произведени в повече от една държава-членка), „смес от няколко вида мед извън ЕС” (когато е от повече от една държава извън ЕС) и „смес от мед от ЕС и мед извън ЕС” (когато съдържа както мед, произведен в държава-членка, така и мед, произведен извън общността). „По-голямата част от меда, на който попадате, е представен като смес от произведен в ЕС и извън ЕС, а други стандарти не съществуват. Всъщност информацията върху етикетите не казва нищо друго на потребителя освен че този мед не е от Марс”, изтъква Валтер Хефекер, директор на Асоциацията на европейските пчелари.
Европейският парламент предприе няколко опита за внасяне на промени в директивата с намерението да бъде посочвана страната на произход на меда върху етикетите, както и съотношението на различните видове мед в крайния продукт. „Търсенето на мед е голямо, а производството в ЕС е ограничено”, твърди румънската евродепутатка Дачияна Сърбу. „Вносът от трети страни е необходим, но съществуват подозрения, че част от внасяните количества не са произведени от цветен прашец, а от други съставки с изкуствен произход. ЕК и държавите-членки трябва да гарантират, че медът, продаван на пазара, не е фалшификат. За да се постигне това е необходим по-мащабен контрол върху пакетиращите компании”, убедена е тя.
Засега обаче от ЕК си правят оглушки за исканията на пчеларите. „В крайна сметка отговорността е на комисията – ако тя най-накрая разреши да бъде уточняван произходът на меда върху етикетите, това ще даде възможност на потребителите да правят по-добър избор, а по този начин браншът ще бъде поставен под натиск да изчисти дейността си. Еврокомисарите обаче почти са обожествили свободната търговия, а защитата на потребителите е проблем, с който трябва да бъдат принуждавани да се занимават насила”, убеден е Хефекер.
